Зеленски и Макрон проведоха продължителен разговор в Елисейския дворец.

🇺🇦🤝🇫🇷 Украинският президент Володимир Зеленски проведе продължителен личен разговор с френския си колега Еманюел Макрон по време на официална визита в Елисейския дворец в понеделник, 1 ноември.

Двамата се фокусираха върху ускоряване на дипломатическите усилия за прекратяване на руската война срещу Украйна и за изграждането на солидни международни гаранции за сигурност. Зеленски разказа за скорошната си среща с американски представители във Вашингтон и заяви, че моментът е решаващ за ангажираността на световните лидери.

„Мирът трябва да бъде наистина надежден. Войната трябва да приключи колкото се може по-скоро. Много неща зависят от активната роля на всеки лидер днес“, изтъкна Зеленски, като добави, че по-късно през деня са планирани разговори и с други държавни глави.

На съвместната пресконференция Макрон осъди остро последните руски ракетни удари по Украйна, включително вчерашната смъртоносната атака срещу град Днипро, и още веднъж потвърди пълната солидарност на Франция.

„Искам да започна с изразяване на цялата ни подкрепа към президента Зеленски и украинския народ след тези нови нападения“, каза Макрон.

Зеленски посочи, че териториалният въпрос е бил сред най-трудните теми по време на 6,5-часовите разговори.

„Териториалният въпрос е най-тежкият. Финансовите и възстановителните аспекти се одобряват трудно без нашите европейски партньори. По гаранциите за сигурност ни трябват ясни позиции и от САЩ, и от Европа. Трябва да вървим внимателно, но сега американският план изглежда по-добър“, обясни той.

Макрон потвърди, че Коалицията на желаещите е завършила работата по проект на рамка за сигурност.

„В следващите дни американски представители и коалицията ще проведат разговори, за да изяснят ролята на САЩ в тези гаранции въз основа на договореното миналата седмица“, разкри френският президент.

Франция въвежда нова доброволна военна служба.

🇫🇷 Френският президент Еманюел Макрон се очаква да разкрие детайли за новата доброволна военна служба по време на посещение в базата на 27-а планинска пехотна бригада във Варсес, разположена в югоизточната част на страната, този четвъртък.

Новината бележи сериозна промяна близо три десетилетия след закриването на задължителната наборна служба от бившият президент Жак Ширак през 1996 г. В интервю за радио RTL тази сутрин Макрон защити необходимостта от по-тясна връзка между гражданите и въоръжените сили.

„Трябва да укрепим пакта между армията и нацията“, заяви той и подчерта, че новата програма има за цел да модернизира френската система за национална служба.

Идеята за връщане на национална служба под някаква форма витае още от първата му президентска кампания през 2017 г. Тогава той даде старт на инициатива, довела до създаването на Универсалната национална служба (SNU) – програма с предимно граждански фокус, която се очакваше да насърчи ангажираността на младите хора.

SNU обаче се сблъска с високи разходи, проблеми при прилагането и слаб интерес, поради което тя беше фактически замразена, когато Себастиан Льокорню стана премиер през септември. В своето интервю Макрон повтори, че проектът ще остане изцяло доброволен и не спомена нищо за връщане на задължителната наборна служба. Преди всичко той се опита да разсее страховете, че обновената програма може да включва изпращане на младежи в Украйна.

„В никакъв случай не бива да допуснем недоразумение, че ще пращаме младите си хора в Украйна. Става дума за съвсем друго“, посочи Макрон. Изявлението на началника на генералния щаб генерал Фабиен Мандон пред Конгреса на френските кметове предизвика истински шок: Франция рискува провал, ако не е готова да приеме да загубим децата си, за да защити това, което сме“, каза той.

Финансовите параметри на новата програма остават една от основните неизвестни. Според бележка на Висшия комисариат по планирането подобна схема за 70 000 участници годишно би струвала 1,7 милиарда евро – разход, който не е предвиден в сегашния военен бюджет за 2024–2030 г.

Премиерът Себастиен Льокорню обяви, че скоро в парламента ще започне дебат по редица въпроси в сфератан а отбраната, като ще бъде проведено гласуване и в двете камари.

Франция далеч не е единствената държава на континента, която преосмисля военната си готовност в отговор на руските провокации. Няколко европейски държави наскоро разшириха или възстановиха своите програми за национална служба.

Белгия, Нидерландия и Германия вече показаха интерес към доброволни или селективни модели на набор. През август федералните власти в Берлин приеха закон за въвеждане на доброволна военна служба – от догодина всички 18-годишни ще получат въпросници за оценка на уменията и интереса им към Бундесвера – въоръжените сили на страната.

10 държави от ЕС все още имат или върнаха задължителната военна служба: Австрия, Хърватия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Гърция, Латвия, Литва и Швеция.

Френски генерал: „Французите да приемат, че може да загубят децата си“.

🇫🇷 Френският генерал Фабиен Мандон призова нацията си да приеме, че загубите може да са неизбежни, за да защити националната си сигурност, и предупреди за възможност от пряк военен сблъсък с Русия до 2030 г.

Министърът на въоръжените сили Катрин Вотрен защити началника на Генералния щаб генерал Фабиен Мандон, който призова французите да проявят „твърдост“, както и да „приемат, че може да загубят децата си“, за да „защити това, което сме“. Той предупреди, че руската армия се готви за конфронтация със западните държави до 2030 г.

Във вторник пред Конгреса на френските кметове генерал Мандон заяви, че Франция рискува да претърпи провал, ако не е готова да понесе човешки жертви и икономически затруднения заради приоритетното производство на отбранителна техника.

„Ако страната ни се уплаши, защото не е готова да приеме да загуби децата си – защото трябва да си казваме нещата направо – и да пострада икономически, защото приоритетите ще отидат към отбранителното производство, тогава сме в опасност“, каза началникът на отбраната.

„Ние разполагаме с всички знания, с цялата икономическа и демографска мощ, за да възпираме московския режим да опитва късмета си по-далеч. Това, което нямаме, е твърдостта да понесем болката от защитата на това, което сме.“

Изявленията бяха предшествани от друго предупреждение, отправено през октомври от генерал Мандон към депутати, че френската армия се подготвя за „сблъсък с Москва след три-четири години“.

В четвъртък Вотрен защити Мандон, като заяви, че генералът „има пълното право да изразява мнението си за заплахите, които продължават да нарастват“.

„Неговите думи, извадени от контекста за политически цели, са военният език на лидер, който всеки ден знае, че млади войници рискуват живота си за нацията“, написа тя в X.

„Нашата отговорност е ясна: да избегнем всякаква конфронтация, но да се подготвим за нея и да укрепим отбранителния дух – онази колективна морална сила, без която нито една нация не може да устои на изпитанието.“

Опозицията въстана срещу „войнствената“ реторика

Лидерът на „Непокорна Франция“ (LFI) Жан-Люк Меланшон изрази „пълно несъгласие“ с думите на генерал Мандон, когото обвини в надхвърляне на правомощия.

„Не е негова работа да приканва кметовете или когото и да било към подготовка за война, която никой не е решил“, посочи Меланшон и допълни, че генерал Мандон не бива „да планира жертви, които биха били последствие от дипломатическите ни провали, за които не е питал общественото мнение“.

Партията на радикалната левица пусна изявление, в което призовава президента Еманюел Макрон публично да смъмри генерал Мандон и да потвърди, че стратегическите ориентации на Франция са „изключителна сфера на демократичния дебат и цивилните власти под контрола на парламента“.

Националният секретар на комунистическата партия Фабиен Русел нарече намесата опасна: „Не на непоносимия език за война. В бюджета за 2026 г. – 7 млрд повече за армията и 7 млрд по-малко за местните власти. Пред нас е избор за обществото. Ние избираме мира и отказваме логиката на войната.“

Себастиен Шьоню, заместник-председател на дясно-популистката „Национален сбор“ (RN), заяви, че генерал Мандон няма легитимност за такива изявления, освен ако „президентът на републиката не му е наредил – а това би било още по-лошо“.

„Човек трябва да е готов да умре за родината, но войната, която се води, трябва да е справедлива или да е въпрос на живот и смърт за нацията. Не мисля, че много французи са готови да отидат да умрат за Украйна“, заяви Луи Алио, кмет на Перпинян от RN.

„Влизаме в нова ера“, каза правителството

В четвъртък правителството публикува наръчник под надслов „Всички отговорни“, предназначен да подготви френското общество „да се справя с голяма криза, независимо от произхода ѝ“.

Документът, изготвен от Генералния секретариат по отбрана и национална сигурност, споменава риска от „заплаха, свързана с голям ангажимент на нашите въоръжени сили извън националната територия“.

„Франция ще трябва да разчита на всеки гражданин – с ангажимент към въоръжените сили, към различните оперативни резерви или с доброволна помощ за поддържане на функционирането на страната, където и да са полезни вашите умения“, се казва в него.

Думите на генерал Мандон отекват в Националния стратегически преглед, публикуван на 14 юли от френското правителство. Той посочва Русия като „най-пряката заплаха днес и в идните години за интересите на Франция, на нейните партньори и съюзници, както и за самата стабилност на европейския континент и евро-атлантическото пространство“.

В прегледа се посочва, че Франция „влиза в нова ера – тази на особено висок риск от голяма война с висока интензивност извън националната територия в Европа, която до 2030 г. би ангажирала Франция и нейните съюзници, особено европейските, като същевременно нашата територия ще бъде обект на масирани хибридни действия“.

Документът отправя призив към европейците „да поемат по-голяма отговорност за сигурността на континента“ и „да използват всички средства, с които разполагат, за да се защитават по-добре и да възпират всяка нова агресия“.

Наскоро НАТО отправи предупреждение, че Руската федерация би могла да бъде военно готова за голямо нападение в рамките на пет години.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте призова страните-членки да укрепят способностите си в сферата на отбраната, като отбеляза, че в момента Русия произвежда повече боеприпаси от целия алианс.

„Илюзиите няма да ни защитят. Не можем да пренебрегнем опасността. Надеждата не е стратегия. НАТО трябва да стане по-силен, по-справедлив и по-смъртоносен съюз“, каза той.

Мерц провежда спешни консултации относно мира в Украйна.

🇩🇪 Германският канцлер Фридрих Мерц внезапно освободи част от днешния си график, за да проведе спешни консултации за войната в Украйна, съобщава BILD на 21 ноември.

Канцеларията потвърди пред изданието, че Мерц е помолил началника на кабинета си Торстен Фрай да го замести на предварително планирано събитие, за да се фокусира върху „вътрешни дискусии и планирани телефонни разговори относно ситуацията в Украйна“.

BILD съобщи, че Мерц се готви да говори с президентите Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, а малко по-късно се очакват и многостранни разговори. Вестникът посочва, че в обедните часове е насрочен разговор в т.нар. формат E3 – Зеленски, Мерц, френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър.

Германски служители казаха пред BILD, че всяко официално съобщение за разговорите ще бъде публикувано само „в координация със събеседниците“.

Изненадващата дипломатическа активност идва на фона на реакцията на Европа към 28-точковата рамка за мир на Тръмп – план, предизвикал тревога в Киев и европейските столици. Според него Украйна трябва да се откаже от оспорваните територии, включително някои, които Русия никога не е достигала, рязко да намали армията си и да се откаже от западните оръжия.

Европейски служители предупредиха, че планът ще възнагради Москва и ще окаже огромен натиск върху Украйна да направи необратими отстъпки.

Анализаторът по сигурността Нико Ланге каза пред BILD, че предложението изобщо не може да бъде наречено мирен план. По-скоро прилича на „опит да бутнат Украйна настрани“. Той подчерта, че САЩ многократно са опипвали почвата за сделки за нормализиране на отношенията с Руската федерация за сметка на Украйна. Истинско мирно споразумение е възможно само ако позицията на Украйна и ролята на Европа бъдат напълно взети под внимание.

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас сподели същото мнение. Тя заяви пред журналисти в Брюксел, че всяка смислена рамка „разбира се, трябва да включва украинците и европейците“.

Полският външен министър Радослав Сикорски каза пред BILD и други журналисти, че се надява „ограниченията да не бъдат налагани върху възможността на жертвата да се защитава, а върху агресора“.

По-рано Кая Калас повтори, че Европейският съюз има ясна и проста пътна карта за мир в Украйна – тя се крепи на два стълба: отслабване на Русия и подкрепа за Украйна.

Украйна и Франция сключиха сделка за 100 изтребителя Rafale.

🇺🇦🤝🇫🇷 Украйна ще получи до 100 френски изтребителя Rafale през следващите 10 години по сделка, подписана днес в Париж, на фона на усилията за укрепване на отбраната срещу руската инвазия.

В писмото за намерение, подписано от украинския президент Володимир Зеленски и френския му колега Еманюел Макрон пред един от самолетите и техните национални знамена, бяха включени и системи за противовъздушна отбрана, боеприпаси и дронове.

„Това ще бъде най-голямата въздушна отбрана, една от най-големите в света“, подчерта Зеленски пред журналисти на събитието на военното летище Вилакубли във Франция.

Акциите на Dassault, компанията производител на изтребителите Rafale, поскъпнаха рязко след новината и към 12:45 часа бяха с 8% по-високи.

Новината идва на фона на ескалация в руските удари с ракети и дронове по украинските градове в последните няколко седмици и съобщения за напредък на руските сухопътни войски в Запорожка област.

Според Елисейския дворец писмото за намерение представлява политически ангажимент, а не директна покупка, която ще последва по-късно. Целта е финансирането да стане с програми на ЕС и планираното използване на замразени руски активи, за което ЕС все още трябва да се съгласи.

Документът се отнася до нова техника, а не до прехвърляне на френски наличности, добавиха от Елисейския дворец.

„Планираме Rafale – 100 Rafale. Това е огромно. Това е необходимо за възстановяването на украинската армия“, посочи Макрон пред местната телевизия LCI. Той допълни, че крайната цел е в краткосрочен план Украйна да бъде подпомогната с безпилотни самолети, системи за прехващане на дронове и друга техника, а в дългосрочен план – да може да отблъсква всяка нова агресия след сключването на мирно споразумение.

Сделката включва придобиването на ново поколение зенитно-ракетни батареи SAMP/T, които все още се разработват, както и боеприпаси въздух–земя AASM Hammer. През последните седмици се водиха интензивни разговори за начините, по които Франция може да предостави военна помощ за украинската ПВО, макар да има въпроси колко може да направи кабинетът на Макрон в условия на политическа и бюджетна нестабилност.

Франция, заедно с Обединеното кралство, настоява за създаване на коалиция от около 30 страни, готови да изпращат войски и ресурси в Украйна или по нейните западни граници след постигането на мирно споразумение с Русия.

Експлоатацията на напредналите изтребители Rafale ще отнеме време заради строгата програма за обучение на пилотите.

10 ранени след като кола се вряза в пешеходци на френски остров.

🇫🇷 Десет души са ранени, четирима от които са в критично състояние, след като кола се вряза в пешеходци по време на терористична атака на френския ваканционен остров Ил д’Олерон.

Заподозреният шофьор, 35-годишен мъж, известен с многобройни предишни провинения, е бил задържан, след като е бил обезвреден с електрошоков пистолет. Започнато е разследване за опит за убийство.

Извършителят се е опитал да запали колата си, в която е имало няколко газови бутилки. Снимки от местопрестъплението показват криминалисти, претърсващи изгоряла бяла кола.

„Заподозреният умишлено е блъснал няколко души на велосипеди или пеша. Петима са ударени по време на 35-минутното вилнеене“, заяви вътрешният министър Лоран Нюнез.

Сред ранените е асистентът на депутата от „Национален сбор“ Паскал Марковски, който остава в критично състояние. Останалите пострадали са на възраст между 22 и 67 години.

Инцидентът доведе до остри реакции от десни политици, които обвиниха ислямизма за случилото се, след като местният прокурор съобщи, че шофьорът е викал „Аллах Акбар“, докато връхлита пешеходците.

„Ислямистката заплаха никога не е била по-голяма. Това е война, която трябва да водим тук и сега. Страната ни вече плати тежка цена на ислямизма“, заяви във френския парламент депутатът от Национален сбор Себастиен Шеню:

„Ситуацията е такава, че виждаме джихадисти да се появяват из цяла Франция“, повтори думите му Ерик Земур от крайнодясната партия „Реконкета“

Малко по-късно прокуратурата за борба с тероризма съобщи, че следи разследването и изпраща магистрат на мястото на случая, за да наблюдава работата. Според източници се коментира дали официално да бъде включена в делото.

Според Le Figaro заподозреният не фигурира в списъка на френските власти за предотвратяване на радикализация, водеща до тероризъм, но по-късно същото издание съобщи, че „наскоро се е радикализирал“.

Извършителят е познат на местните с „многобройните си нарушения, особено заради редовната консумация на наркотици и алкохол“, каза Кристоф Сюьор, кмет на градчето Сен Пиер д’Олерон, цитиран от Le Parisien. Заподозреният живее в Ла Котиниер – малко рибарско селце на остров Ил д’Олерон, свързан с път с континенталната част край Рошфор.

Кметът на Долюс сюр Олерон Тибо Брешкоф съобщи, че два хеликоптера са били на място и са превозили тежко ранените до Поатие.

Френският президент Еманюел Макрон следи ситуацията от самолета си на път към Бразилия, съобщи политически репортер на BFMTV.

Председателката на Националното събрание Яел Брон-Пиве изрази „мислите си с ранените тази сутрин на остров Олерон, жертви на нападение с невиждана жестокост“ и добави, че „изразява своята солидарност с депутата Паскал Марковски и екипа му, един от чиито членове е тежко ранен. Правосъдието трябва да отговори с пълна яснота и твърдост.“

„Всичките ми мисли са с ранените тази сутрин на остров Олерон. Надяваме се състоянието им бързо да се подобри. Извършителят на тази сляпа и умишлена жестокост трябва да получи примерно наказание“, написа в X председателят на „Национален сбор“ Жордан Бардела.

Франция представи нова версия на балистичната ракета М51.

🇫🇷 Франция представи нова версия на стратегическата балистична ракета M51 с подводно базиране, отбелязвайки „важен етап“ в обновяването на океанската компонента на ядреното възпиране на страната, съобщи във вторник Министерството на въоръжените сили.

Третата и най-нова версия на M51 разполага с нови ядрени бойни глави, подобрен обхват, точност и способности за пробиване на противниковата отбрана, се посочва в изявление на ведомството, което беше изпратено по имейл. Тя ще бъде разположена на борда на четири френски атомни подводници от клас Le Triomphant.

„M51.3 гарантира продължаваща надеждност на океанската компонента пред лицето на развиващите се вражески противоракетни системи“, заяви министерството.

Обновяването на M51 идва на фона на опасна нова надпревара в ядреното въоръжение, описана през юни от Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI), който заяви, че почти всички ядрени държави работят по модернизация на наличните оръжия и добавяне на нови версии.

Тъй като потенциални противници като Русия подобряват своите противоракетни способности, по-старите ракетни системи могат да бъдат сериозно застрашени от прехващане, което от своя страна би отслабило способността на Франция да гарантира надежден ответен удар, което би навредило на позицията на ядреното ѝ възпиране.

Министърът на въоръжените сили Катрин Вотрен подписа оперативното въвеждане в експлоатация на ракетата M51.3 миналия петък.

„Това постижение въплъщава основна амбиция на Закона за военната програма 2024–2030 година: да ускорим модернизацията на нашите способности и да осигурим дългосрочната надеждност на възпирането ни – суверенният стълб на нашата сигурност“, написа Вотрен в социалните мрежи.

Обновената ракета подчертава решимостта на Франция да запази т.нар. стратегическа автономия в рамките на НАТО. Страната поддържа своите ядрени сили отделно от структурата за командване и контрол и процеса на вземане на решения в Алианса, въпреки че през юли Франция и Обединеното кралство се договориха за потенциална координация на съответните възпиращи сили.

Програмата M51.3 е ръководена от Главна дирекция „Въоръжения“ на Франция, като новата бойна глава TNO-2 е разработена от Комисията по атомна енергия, докато ArianeGroup изработи дизайна и задвижването на ракетата.

Ракетата M51 притежава междуконтинентален обхват и носи множество ядрени бойни глави, според ведомството. Всяка от балистичните подводници на френския флот е с 16 такива ракети, 3-степенни твърдогоривни пускови установки с тегло над 50 тона и дължина 12 метра, съгласно ArianeGroup.

Макар точният обхват на ракетата да не е разкрит, ArianeGroup съобщава, че M51 достига височина над 2000 км преди повторно навлизане в атмосферата със скорост Мах 20, пренасяйки своя полезен товар на разстояние от „няколко хиляди километра“.

Според Bulletin of the Atomic Scientists M51.3 има обхват над 9500 км, в сравнение с над 9000 км за предишната версия.

Ракетата носи от 4-6 независимо насочваеми бойни глави (MIRV), всяка с мощност, смятана за 100 килотона, според изданието. Това е над 6 пъти по-голяма мощност от ядрената бомба, хвърлена над Хирошима през август 1945 г.

Разработката на M51.3 започна през 2014 г. докато тази на бойната глава TNO-2 – година по-рано, според Министерство на въоръжените сили. Първият изпитателен полет на ракетата беше проведен от ArianeGroup и Главна дирекция „Въоръжения“ на площадката в Бискарос, югозападна Франция през ноември 2023 г.

Първа версия на балистичната ракета M51 влезе в експлоатация през 2010 г. Работата по създаване на нова версия M51.4 през август беше възложена на ArianeGroup.

Франция работи по замяната на подводниците от клас Le Triomphant от 2030 г. насетне в рамките на ядрената модернизация, а Naval Group започна рязането на първата стомана за програмата SNLE 3G през март 2024 г. Очаква се новото поколение подводници за ядрено възпиране да служи до края на 2080-те години.

Освен модернизация на океанската компонента на ядреното възпиране, Франция разработва също и хиперзвукова ракета за изстрелване от въздуха ASN4G, която ще замени ядрената крилата ракета ASMPA на изтребители Rafale. Новата ракета ще бъде интегрирана в бъдещия стандарт F5 на Rafale.

Страната разчита на Future Combat Air System – съвместен проект на Франция, Германия и Испания, засегнат от вътрешни конфликти между Dassault Aviation и Airbus, за бъдещ въздушен компонент на ядреното възпиране. Франция заяви, че изискванията ѝ към самолета FCAS включват възможност за носене на ядрено оръжие и операции от самолетоносач.

Забавен момент между Ердоган и Мелони на срещата в Шарм ел-Шейх.

🇹🇷🇮🇹 Кратък разговор между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и италианския премиер Джорджа Мелони придоби популярност, след като кадри от него бяха публикувани онлайн.

В него Ердоган посреща Мелони с широка усмивка и шеговито казва: „Видях те, докато слизаш от самолета. Изглеждаш страхотно. Но трябва да те накарам да спреш да пушиш.“

„Знам, знам. Не искам да убия някого“, отговаря Мелони, която изглежда сякаш е изненадана, но развеселена.

Френският президент Еманюел Макрон, който е наблизо, се включва с усмивка и отвръща: „Това е невъзможно!“

Мнозина описаха това като „най-човешкия момент“ от цялата среща. Той идва на фона на успехите на Турция в борбата с тютюнопушенето през последните години, постигнати със забрани, регулации и медийни кампании за повишаване на осведомеността.

В книга, базирана на поредица от интервюта, Мелони споделя, че е започнала да пуши отново след 13-годишна пауза, но отбелязва, че това ѝ е помогнало да изгради контакти с други политици, сред които тунизийския президент Каис Саид.

Макрон изпраща три изтребителя Rafale в Полша заради руски дронове.

📸 Снимка: RFI/Olivier Fourt

🇫🇷✈️🇵🇱 Френският президент Еманюел Макрон обяви разполагането на три изтребителя Rafale в Полша в отговор на последните прониквания на руски дронове във въздушното пространство на страната.

Ходът е част от по-широките усилия за укрепване на източния фланг на НАТО и демонстриране на единство сред европейските съюзници.

„Реших да изпратя три изтребителя Rafale, за да помогнем за защитата на въздушното пространство на Полша и Източния фланг на Европа заедно с нашите съюзници от НАТО“, написа Макрон в пост. „Това следва ангажимента ми вчера към полския премиер.“

Изпращането идва след поредица от инциденти с руски безпилотни самолети, които предизвикаха безпокойство в Варшава и сред членовете на НАТО. Полша е поискала допълнителна подкрепа за подсилване на въздушната си отбрана пред нарастващия натиск по източната граница с Украйна.

Решението на Франция последва телефонен разговор между Макрон и полския премиер Владислав Кошиняк-Камиш. Френският президент също така разговаря с генералния секретар на НАТО Марк Рюте и британския премиер Кийр Стармър, които изразиха подкрепа за засилване на присъствието на алианса в региона.

Според полския министър на отбраната Косиняк-Камиш Франция и Великобритания предлагат да изпратят изтребители Rafale и Eurofighter, които да подпомогнат въздушните патрули над Полша.

„Французите и британците изпращат своите изявления под формата на Rafale и Eurofighter, за да защитят нашето небе“, каза той.

Министърът посочи, че Чехия също е обещала подкрепа, предлагайки три вертолета Ми-171Ш и около 100 войници. Полша, ключов член на НАТО, граничещ с Украйна, става все по-уязвима от действията на руски дронове в продължаващия конфликт.

Френските Rafale ще участват в операции заедно с полски и съюзнически самолети, като допринасят за ранно предупреждение, охрана на въздушното пространство и възпиране. Въпреки че обхватът на операцията не е оповестен изцяло, се очаква френската бойна авиация да се интегрира бързо с вече наличните структури на НАТО за въздушна отбрана.

Лидерите на 39 държави участват в срещата на „Коалиция на желаещите“ в Париж.

🇺🇦🤝🇪🇺 Лидери от 39 западни съюзници на Украйна започнаха среща с президента на страната Володимир Зеленски, за да обсъдят гаранции за сигурността при евентуално споразумение за мир с Русия, което да сложи край на най-мащабния и смъртоносен конфликт в Европа след Втората световна война.

Срещата на т.нар. „Коалиция на желаещите“, която се провежда на 4 септември в Париж и на която Зеленски присъства лично, има за цел да определи какво ниво на военна подкрепа за Киев може да бъде осигурено след войната.

Досега коалицията постигна ограничен напредък, главно защото Съединените щати, които няма да участват в срещата, все още не са поели ангажимент за роля в следвоенния период. Участието на Вашингтон се смята за ключово, за да бъдат обезпечени усилията на съюзниците.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви вчера, че очаква „яснота“ за това какво може да бъде предоставено. Това ще позволи да се водят разговори с Белия дом за конкретните гаранции, които САЩ биха могли да осигурят.

„Очаквам утре или скоро след утре да имаме яснота по въпроса какво можем да предоставим колективно“, каза Рюте пред журналисти в Брюксел.

Американският президент Доналд Тръмп, който заяви, че европейските страни трябва да поемат основната тежест в предоставянето на гаранции, а Вашингтон вероятно ще участва в операциите „по въздух“, планира да разговаря със Зеленски и други европейски лидери след срещата в Париж.

Началникът на кабинета на украинския президент Андрий Ермак заяви в края на миналия месец, че вече се очертава военният компонент на гаранциите за сигурността на Украйна.

Тръмп не е давал подробности относно евентуалната роля на американската авиация, но подчерта, че САЩ биха могли да подкрепят разполагането на европейски войски, което се обсъжда в рамките на „Коалицията на желаещите“.

Москва обаче отхвърля идеята за европейски войски на територията на Украйна. Владимир Путин заплаши, че Руската федерация е готова да „реши всички задачи по военен път“, ако не се постигне приемливо мирно споразумение.

„Коалицията на желаещите“ включва около 30 държави, които подкрепят Украйна – предимно европейски, но също така Канада, Австралия и Япония.

Франция обмисля откриване на посолство на Западния бряг

Френският президент Еманюел Макрон посреща принц Рахим ал-Хусайни в Елисейския дворец в Париж за работен обяд, 11 юли 2025 г.📸 Снимка: Thomas Samson/AFP

🇫🇷🏛️🇵🇸 Франция разглежда възможността да открие посолство на палестинска територия на Западния бряг, паралелно с откриването на палестинско посолство във Франция. Това беше съобщено пред Channel 12 от Офер Бронщайн, дългогодишен съветник на френския президент Еманюел Макрон по израелско-палестинските въпроси.

Според него мярката, която се обсъжда на фона на нарастващо дипломатическо напрежение между Франция и Израел, би била естествена стъпка на фона на заявеното намерение от Париж да признае палестинска държава през септември по време на заседанието на Общото събрание на ООН.

Посолството вероятно ще бъде разположено в Рамала, допълни той, подчертавайки позицията си, че палестинска държава е в интерес на Израел. Той заяви, че воденото от Хамас клане на 7 октомври 2023 г. нямаше да се случи, ако вече съществуваше палестинска държава, тъй като стабилността, която тя би осигурила, би предотвратила нападението. Френското посолство в Израел не е давало изявления относно изказването на Бронщайн.

Палестинската автономия управлява ежедневните дела в населените с палестинци центрове, сред които Рамала, където се намира нейната администрация. Правителството на Израел е категорично против създаването на палестинска държава и отхвърля признаването ѝ като „награда за терора“.

Израелски Канал 12: Франция поддържа тайни контакти с Хамас от 2020 г.

🇫🇷🤝🇵🇸 Франция провежда тайни контакти с Хамас поне от октомври 2020 г., когато висш служител на нейното разузнаване се е срещнал с двама представители на Хамас в катарската столица Доха, съобщи в събота израелският Канал 12.

Срещата, инициирана от французите, е станала известна на Израел благодарение на документ, който е бил открит от израелските отбранителни сили (IDF) в Газа, предоставяйки подробни сведения за срещата.

На 16 октомври 2020 г. третият най-високопоставен член на френското разузнаване се е срещнал с Муса Абу Марзук и Халед Машаал, съответно бивш и настоящ председател на т.нар. политическо бюро на палестинската групировка.

Заловеният документ разкрива протокола от преговорите в Катар.

„Щастлив съм от тази среща. Идвам на нея с одобрението на президента Макрон. Не искаме да говорим само с Палестинската автономия, но и с вас. Ние французите исторически сме близки до палестинската борба“, е заявил френският разузнавач пред двамата представители на Хамас.

Той също така е посочил, че Франция е силно критична към начина, по който Съединените щати се справят с палестинския въпрос.

„Дори международната общност да подкрепя ционисткото образувание, бъдете сигурни, че ние ще го победим. Тази земя е наша, нашата съпротива и революция продължават повече от век и ние ще продължим до победа“, отговарят Абу Марзук и Машаал.

Документът не споменава френският служител да е изказал възражения срещу ясните намерение на Хамас да унищожат Израел.

Разкритието, направено от водещия израелски телевизионен канал, беше предшествано от изявление на Макрон, в което той разкри намерението си да признае независима палестинска държава:

„Ще направя тържественото съобщение на Общото събрание на ООН през септември“, туитна той в Х.

В отговор на репортажа френски дипломат отрече съдържанието на документа. „Тези безпочвени обвинения очевидно имат за цел да подкопаят легитимността на нашите усилия за политическо решение с две държави“, отбеляза дипломатът.

„Хамас е терористична организация, която извърши най-лошото антисемитско клане на XXI век. Франция ще продължи да работи за трайното ѝ разоръжаване и изключване от всякакво бъдещо политическо уреждане в Газа и извън нея“, увери той.

Тръмп и Нетаняху изоставят преследването на примирие с Хамас.

🇮🇱⚔️🇵🇸 Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху и американския президент Доналд Тръмп изглежда изоставят преговорите с Хамас за прекратяване на огъня в ивицата Газа, като и двамата заявиха, че е станало ясно, че палестинските бойци не желаят сделка.

Нетаняху заяви, че Израел обмисля алтернативни варианти за постигане на целите си да върне заложниците от Газа и да сложи край на управлението на Хамас в анклава, където гладът се разраства, а по-голямата част от населението е бездомно на фона на масови разрушения.

Тръмп заяви, че вярва, че лидерите на Хамас сега ще бъдат преследвани, казвайки пред репортери в Белия дом: „Хамас наистина не искаха да сключат сделка. Мисля, че те искат да умрат. И това е много лошо. И се стигна до момент, в който ще трябва да довършите работата.“

Последните изказвания изглежда не оставят почти никакво място, поне в краткосрочен план, за подновяване на преговорите за спиране на сраженията, в момент, когато международната тревога нараства заради влошаващия се глад в палестинския анклав.

В отговор на влошаващата се хуманитарна ситуация, през нощта френският президент Еманюел Макрон обяви, че Париж ще стане първата голяма западна сила, признала независима палестинска държава. Великобритания и Германия заявиха, че все още не са готови да направят това.

Тръмп отхвърли хода на Макрон. „Това, което той казва, няма значение“, каза той пред репортери в Белия дом. „Той е много добър човек. Харесвам го, но това изявление няма тежест.“

Израел и САЩ изтеглиха своите делегации в четвъртък от преговорите за прекратяване на огъня в Катар, часове след като Хамас представи своя отговор на предложението за примирие.

Първоначално източници заявиха, че израелското изтегляне е само за консултации и не означава непременно, че преговорите са в криза. Но изказванията на Нетаняху предполагат, че израелската позиция е станала по-твърда през нощта.

Американският пратеник Стив Уиткоф заяв, че Хамас е виновен за задънената улица, а Нетаняху отбеляза, че Уиткоф е бил прав.

Високопоставеният член на Хамас Басем Наим заяви във Facebook, че преговорите са били конструктивни и описа изказванията на Уиткоф като оказване на натиск от името на Израел.

„Това, което представихме, с пълно съзнание и разбиране за сложността на ситуацията, смятаме, че може да доведе до сделка, ако врагът имаше волята да постигне такава“, каза той.

Предложеното примирие щеше да спре боевете за 60 дни, да позволи повече помощ да влезе в Газа и да освободи част от 50-те израелски заложници в замяна на палестински затворници, държани от Израел.

Итамар Бен-Гвир, крайнодесен министър на националната сигурност в коалицията на Нетаняху, приветства стъпката на премиера и призова за пълно спиране на помощта за ивицата Газа и пълно завладяване на анклава.

„Пълно унищожение на Хамас, насърчаване на емиграцията, заселване“, написа той в публикация на профила си в Х.

Френският генерал Тиери Бюркар: Русия превърна Франция в „своя приоритетна цел“.

Началникът на генералния щаб на френските въоръжени сили генерал Тиери Буркхард се обръща към публиката по време на пресконференция в Париж, 11 юли 2025 г.
📸 Снимка: Thibaud Moritz / AFP

🇫🇷 Русия възнамерява да милитаризира космоса, докато активността ѝ под водата е също „изключително обезпокоителна“. Това заяви по време на пресконференция в петък началникът на Генералния щаб на френските въоръжени сили генерал Тиери Бюркар, според когото Москва е направила Париж „своя приоритетна цел“.

Това е първото публично изявление на френския генерал от септември 2021 г. насам, в което той представи актуална оценка на „заплахите, пред които е изправена Франция“. По време на изказването си той засегна темата за „хибридната война“, водена от Русия и „безразборното използване на сила“ по света, довело до безпрецедентно погазване на международното право.

Нарастване на конфликтите по света

„Стратегическата среда е белязана от кризи, които се умножават и наслагват“, предупреди той, описвайки спешната необходимост от адаптация: „Ние наистина сме изправени пред промяна в стратегическия референтен подход“, увери началникът на френския генерален щаб. Той призна, че „трудно различава какви биха могли да бъдат изходите или стабилизирането“ на сегашните военни конфликти. „Не е възможно връщане назад в обозримо бъдеще, етапите са преминати.“

Франция може да бъде мишена за много държави: „Всички тези заплахи пряко или косвено целят националното единство[...] То е нашата сила, но враговете ни имат интерес да го атакуват“, смята Тиери Бюркар.

Русия е превърнала Франция в „приоритетна мишена“

„Русия е определила Франция като свой първи противник в Европа“, сподели началникът на френската отбрана, според когото Москва е „трайна и непосредствена заплаха[...] превърнала Франция в приоритетна мишена.“

По думите му, руската армия води хибридна война, а във военно отношение „разполага с всичко необходимо“, за да води своите военни операции в Украйна или другаде. Освен това тя разполага с пълното ядрено възпиране, добави той. По думите му Русия притежава всички атрибути на тоталитарна държава и се позиционира „по-скоро като деструктивна сила, отколкото като конструктивна сила.“

Според него целта на Путин е разпадането на НАТО благодарение на своята военна икономика. „Ако изходът в Украйна е руска победа, това ще бъде истинско европейско поражение, което ще претърпим. Ще станем тревопасни в свят на хищници. Затова отговорът трябва да е европейски.“ Въпреки това, генералът отхвърли хипотезата за руска сухопътна инвазия на френска територия. „Не бива да плашим французите.“

По отношение на морските пространства, френският генерал спомена „руските ядрени подводници, които редовно навлизат в Северния Атлантик и след това понякога слизат в Средиземноморието и които очевидно се стремят да наблюдават зони, които са важни за нас, но също и за британците“, които са другия основен поддръжник на Украйна и важна мишена за Москва.

Той също така припомни честите взаимодействия с руски въздухоплавателни средства, които напоследък се случват над Черно море, Сирия, Средиземноморието, а понякога и доста далеч в Северния Атлантик.

„Избухване на насилие“ в Близкия изток

Генералът отбеляза, че напрежението в Близкия изток е друга заплаха, която тежи силно върху Франция и посочи „избухването на насилие“ в няколко страни след 7 октомври 2023 г.

Относно ситуацията с Иран, той смята, че Техеран „практикува държавен тероризъм“, взимайки западни граждани за заложници. Освен това той предупреди, че режимът иска да „възобнови ядрената си програма“, забавена от американските удари в края на юни.

Дезинформационна кампания от Китай

Началникът на френския генерален щаб обвини Китай, че стои зад кампания за дезинформация по отношение на френския изтребител „Рафал“, проведена след размяната на удари между Пакистан и Индия, когато последната загуби един от своите френски бойни самолети.

Той осъди „кампанията, която Китай умело проведе, целяща да дискредитира нашата оръжейна индустрия“ след загубата на френски боен самолет от военновъздушните сили на Индия май 2025 г.

„Специална позиция в Африка“

Тиери Бюркар говори и за ситуацията със сигурността в Африка, където постоянните френски бази трябваше да бъдат затворени: „Това, което се случва при едните, има отражение при другите. Африка е континент, белязан от нестабилност, което прави трудно провеждането на дългосрочни операции.“

„Франция има специална позиция в Западна Африка и в информационен план беше атакувана за това[...] Франция не може да се откъсне от Африка, защото континентът има нужда от Франция“, настоя военният началник.

„До лятото ще завършим прехвърлянето на нашите постоянни бази и установяването на балансирани отношения“ с държавите на африканския континент. „Смятам, че се движим в правилната посока.“

Увеличаване на военния бюджет

Генерал Тиери Бюркар приветства последователните увеличения на бюджета за отбрана.

„През 2017 г. годишният бюджет за отбрана беше 32,3 милиарда евро“ – цифра, която оттогава е скочила до 47,2 милиарда евро, обясни той, описвайки увеличението като логично, с оглед на това, че „Франция е шпионирана“, а националното ѝ единство е мишена на атаки. За него това е знак, че „Франция не е сляпа“ за световните геополитически кризи. „Въоръжените сили осъзнават усилията, положени от страната.“

Макрон и Путин с първи разговор от две години насам.

Руският президент Владимир Путин (вляво) слуша френския президент Еманюел Макрон по време на срещата им в Кремъл, Москва, Русия, 7 февруари 2022 г. (Sputnik, Kremlin Pool Photo via AP, File)

🇫🇷🤝🇷🇺 Френският президент Еманюел Макрон призова руския си колега Владимир Путин да се съгласи на всеобхватно прекратяване на огъня в Украйна „възможно най-скоро“, отбелязвайки първия телефонен разговор между двамата от две години и половина насам, според Елисейския дворец.

Кремъл потвърди разговора, като уточни, че Путин е използвал момента, за да обвини западните страни за конфликта и е подчертал, че всяко мирно споразумение трябва да бъде „дългосрочно“.

В разговорите, продължили над два часа, двамата президенти са се договорили, че такива ще има и занапред, главно по въпросите на Украйна и Иран, съобщи френското президентство.

Макрон „подчерта непоколебимата подкрепа на Франция за суверенитета и териториалната цялост на Украйна“ и „призова възможно най-скоро да бъде установен режим на прекратяване на огъня и да стартират преговори между Украйна и Русия за солидното и трайно уреждане на конфликта“, се посочва още в изявлението на Елисейския дворец.

Кремъл заяви, че Путин е „напомнил на Макрон, че украинският конфликт е пряко последица от политиката на западните страни“, които дълги години „игнорираха интересите на Русия в сферата на сигурността“, за да се подготвят за „създаването на антируски плацдарм в Украйна“.

Френският президент Еманюел Макрон (вдясно) и руският президент Владимир Путин позират за снимка по време на срещата им във форта Брегансон в Борм-ле-Мимоза, Южна Франция, на 19 август 2019 г. (Alexei Druzhinin, Sputnik, Kremlin Pool Photo via AP, File)

Путин е заявил на френския си колега, че всяко мирно споразумение трябва да бъде „всеобхватно и дългосрочно, да предвижда премахване на основните причини за кризата в Украйна и да се основава на нови териториални реалности“.

По отношение на Иран е взето решение за координиране на усилията и насрочване на нов разговор за проследяване на въпроса, се допълва във френското изявление.

Телефонният разговор се проведе само няколко дни след влизането в сила на примирието, сложило край на 12-дневната война между Иран и Израел. Миналия месец президентът на Франция призова Техеран да свали напрежението с преминаването към „нулево обогатяване“ на уран в ядрената си програма.

Макрон „подчерта спешната необходимост“ от спазването на иранските задължения по Договора за неразпространение на ядрени оръжия и „по-специално с пълно сътрудничество с Международната агенция за атомна енергия (IAEA), чиито инспектори следва да могат да подновят своята работа без забавяне“, се посочва в изявлението.

Френският президент Еманюел Макрон (вдясно) и руският президент Владимир Путин преминават през Галерията на битките в двореца Версай при пристигането си за съвместна пресконференция след срещата им във Версай, близо до Париж, Франция, понеделник, 29 май 2017 г. (Stephane de Sakutin/Pool Photo via AP, File)

„Той изрази своята решимост да търси дипломатическо решение, което да позволи трайно и строго уреждане на въпроса с иранската ядрена програма и балистични ракети и ролята му в региона.“

Френският президент проведе серия от телефонни разговори с Путин в началото на 2022 г. в опит да отправи предупреждение срещу започване на пълномащабна инвазия в Украйна и пътува до Москва в началото на годината,

Макрон продължи да води телефонни разговори с Путин в началото на пълномащабната инвазия, но по-късно разговорите бяха преустановени, а последният такъв се е състоял през септември 2022 г. Той втвърдява позицията си спрямо Русия, заявявайки, че експанзионизмът заплашва цяла Европа.

Освен това президентът на Франция отказа да изключи възможността за изпращането на войски на място в Украйна. През април 2024 г. руският министър на отбраната по това врем

` Сергей Шойгу и френският му колега Себастиен Лекорню, близък довереник на Макрон, проведоха разговори, фокусирани върху сигурността в навечерието на Олимпийските игри в Париж.

Това беше последният официален контакт на високо ниво между двете страни.

Френският президент Еманюел Макрон (вдясно) управлява електрическа голф количка с руския президент Владимир Путин в градината на двореца Версай след срещата им във Версай, близо до Париж, Франция, понеделник, 29 май 2017 г. (Alexei Nikolsky/Sputnik, Kremlin Pool Photo via AP, File)

Турция настоява за включване в европейската ПВО архитектура чрез проекта SAMP/T

Войници представят системата за противоракетна отбрана SAMP/T на Thales по време на международен военен панаир в Келце, южна Полша, 2 септември 2014 г.
📸 Снимка: Reuters

🇫🇷🤝🇹🇷 На 25 юни 2025 г., по време на срещата на върха на НАТО в Хага, турският президент Реджеп Тайип Ердоган призова френския президент Еманюел Макрон за премахване на политическите пречки, блокиращи продажбата и съвместното производство на френско-италианската зенитно-ракетна система Eurosam SAMP/T. Темата бе повдигната в рамките на двустранни разговори, като Ердоган подчерта, че Турция, втора по численост сухопътна армия в НАТО и сред петте най-големи участници в операциите на Алианса, трябва да има достъп до европейски отбранителни инициативи.

Според турски представители, позитивен отговор от страна на Франция би дал тласък на реализацията на националния противоракетен щит на Турция – „Стоманен купол“ (Steel Dome), чиято оперативна готовност се планира за следващите 2–3 години. Ердоган използва форума и за да настоява неевропейските членки на НАТО, като Турция, да получат роля в бъдещото оформяне на европейската отбранителна рамка.

Проектът SAMP/T, разработван от консорциума Eurosam (Thales, MBDA и Leonardo), е договорен още през 2018 г., но бе замразен след влошаване на френско-турските отношения заради операция „Извор на мира“ в Сирия през 2019 г. Италия обаче запази подкрепата си за съвместната работна група и идеята за тристранно сътрудничество.

Турските военни настояват, че придобиването и локализираното производство на SAMP/T е ключов елемент за допълване на собствените ПВО системи (като Hisar и Siper) и постигане на съвместимост със системите за въздушна отбрана на НАТО. Те подчертават, че липсата на европейски ПВО платформи отслабва оперативната съвместимост в турското въздушно пространство. Според турски оценки, френската съпротива срещу проекта е предимно политическа.

Допълнително напрежение внася фактът, че Турция продължава да притежава руската система С-400, закупена през 2017 г. срещу $2.5 млрд. Сделката доведе до отстраняването на Анкара от програмата за изтребители F-35 и американски санкции по закона CAATSA. Макар системата да не е активирана, НАТО и Вашингтон продължават да настояват, че тя крие риск за сигурността на съюзническите технологии.

По време на срещата в Хага Ердоган е уверил американския президент Доналд Тръмп, че С-400 ще се използва само ограничено и няма да бъде интегрирана в инфраструктурата на НАТО или в Steel Dome. Турските власти уточниха, че фокусът остава върху разработка на собствени и съвместими със съюзниците платформи.

„Стоманен купол“ е централен елемент в стратегията за модернизация на противовъздушната отбрана на Турция. Той ще обединява множество сензори, системи за командване и контрол и прехващачи, способни да реагират на заплахи на различни височини и дистанции. Освен Hisar и Siper, концепцията включва системи с насочена енергия (като Alka и Gökberk), цифрово управление чрез HERİKKS и свързаност чрез RADNET. Очаква се и използване на изкуствен интелект за управление на прехвата.

Зенитно-ракетната система SAMP/T, използваща ракети Aster 30, вече е разположена във Франция, Италия, Украйна и Сингапур. Новата версия SAMP/T NG разполага с радар с активно електронно сканиране, базиран на GaN технология, и е съвместима с отбранителната мрежа на НАТО. Освен Турция, редица страни в Европа, включително Белгия, Хърватия и Дания, проявяват интерес към системата, докато Полша и Швеция избраха американския Patriot.

Турските власти настояват, че включването на SAMP/T ще запълни празнината в далекобойния сегмент на „Стоманения купол“ и ще подобри съвместната отбрана на Алианса. Освен военно-техническите ползи, проектът предлага и индустриални – включително локално производство на радари и ракети, както и възможност за експорт.

Ердоган представи системата като национален принос към колективната европейска сигурност и предупреди, че изключването на Турция по политически причини подкопава солидарността в Алианса. Макар Макрон да не е дал публичен отговор, Анкара продължава дипломатическия натиск, определяйки проекта като стратегическа възможност за по-дълбока интеграция в отбранителната архитектура на НАТО.

Европейските лидери с призив за безусловно 30-дневно примирие, а Кремъл – за директни разговори в Истанбул.

🇷🇺🕊️🇺🇦 Владимир Путин отхвърли ултиматума, поставен от европейските лидери за спиране на огъня с Украйна, но предложи директни преговори с Киев тази седмица. В неделя, броени часове след като Киев и водещите му европейски съюзници призоваха за безусловно 30-дневно примирие, руският президент отправи предложение за среща в Истанбул в четвъртък. „Не изключваме възможността да постигнем ново споразумение за прекратяване на огъня по време на тези преговори“, заяви той.

▪️ Малко по-рано лидерите на Обединеното кралство, Франция, Германия и Полша направиха обща визита в Киев, която е първата в този формат, и заедно с президента Зеленски отправиха официален ултиматум към Кремъл. Преди това петимата проведоха общ телефонен разговор с Доналд Тръмп. „Кръвопролитието трябва да спре. Русия трябва да прекрати незаконната си инвазия“, посочиха те в изявление.

▪️ Зеленски подчерта, че примирието трябва да обхване въздушни, морски и сухопътни операции, а при отказ от страна на Москва ще бъдат наложени нови санкции, включително срещу енергийния и банковия сектор.

▪️ Кремъл посочи, че изявленията на европейските страни са „противоречиви и конфронтационни“, а Дмитрий Песков заяви пред агенция „Интерфакс“, че подобни послания не са насочени към възстановяване на отношенията.

▪️ В интервю за ABC News говорителят на Кремъл допълни, че Русия би настояла за прекратяване на западните доставки на оръжие за Украйна като задължително условие за примирие. „В противен случай Украйна ще получи предимство и ще продължи мобилизацията си.“

▪️ Британският премиер Кийр Стармър заяви, че е налице „абсолютно единство“ в подкрепата към Украйна. „Само една страна стои между мира, и това е Русия“, категоричен бе той Стармър, според когото Путин може да покаже, че иска мир, като разшири примирието по повод Деня на победата в пълно, безусловно 30-дневно спиране на огъня.

▪️ Стармър разкри, че експерти от Обединеното кралство и страните от Европейския съюз работят по мерки за дългосрочна стабилизация на украинската икономика, включително чрез възобновяване на полетите към страната.

▪️ Руското министерство на отбраната съобщи, че украински войски са направили четири опита за пробив в Курска и Белгородска област през последното денонощие. Киев обвини руските войски за това, че продължават атаките по фронтовата линия и описа тридневното примирие на Москва като „фарс“.

▪️ В събота сутринта властите в Сумска област на Украйна съобщиха за трима загинали и четирима ранени при поредния руски обстрел. Друг цивилен е бил убит при атака на дрон камикадзе в Херсон, според областния губернатор Олександър Прокудин. Според репортаж на Associated Press, който се базира на данни от украински източници, от 11 март насам най-малко 117 цивилни са загинали и над 1000 са били ранени при въздушни атаки на руските сили.

The Times: Европа трудно ще събере 25 000 военни за миротворческа мисия в Украйна

🇪🇺🪖🇺🇦 Европейските страни ще се изправят пред сериозни трудности при сформирането на миротворчески сили от 25 000 военнослужещи за изпращане в Украйна, тъй като армиите им са недоокомплектовани и недофинансирани. Това съобщава британското издание The Times, позовавайки се на източници от сферата на отбраната.

Според публикацията, началникът-щабът на британската армия адмирал Тони Радакин е предложил на колегите си идеята за формиране на многонационална сила, наброяваща 64 000 военнослужещи, която да бъде разположена в Украйна. На проведени по-късно срещи на европейските министри на отбраната обаче е било заявено, че „няма никакъв шанс“ за реализирането на подобен план, тъй като дори сформирането на 25-хиляден контингент би изисквало мащабни и координирани усилия.

The Times отбелязва, че същите опасения са били изразени по време на среща на т.нар. „коалиция на желаещите“, проведена на 10 април, а по-късно дискусиите са били продължени в по-тесен формат в Брюксел. Министрите на отбраната са посочили пред британския си колега Джон Хийли, че при необходимостта от ротация за период от две години, такъв контингент би изисквал общо около 256 000 военнослужещи.

Великобритания е готова да изпрати до 10 000 войници, а Франция изрази готовността си да осигури между 5 000 и 10 000 души личен състав. Естония и Финландия обаче се имат опасения, че подобно разгръщане може да отслаби собствената им гранична отбрана. Полша, Испания и Италия са дали да се разбере, че няма да изпратят свои войски. Според друг източник, Финландия и Германия също са против изпращането на сухопътни сили, макар че Берлин не е изключил напълно подобен ход.

Освен това европейските държави се тревожат какви биха били последиците при евентуална руска атака срещу чуждестранни войски в Украйна. Най-реалистичните сценарии предвиждат британски и френски военни инструктори да бъдат разположени в западната част на страната, далеч от фронта.

Дискусиите за евентуално разполагане на западни войски в Украйна започна още през 2024 г. като от януари 2025 г. насам темата придоби конкретни измерения след разговорите, проведени между британския премиер Киър Стармър и френския президент Еманюел Макрон.

Москва се противопоставя остро на всяка форма на западно военно присъствие в Украйна. Руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви многократно, че този сценарий е „неприемлив“. След срещата с делегация от Съединените щати, проведена в Саудитска Арабия на 18 февруари, той отново подчерта, че Москва няма да се съгласи на присъствието на сили на НАТО в Украйна, дори и в рамките на евентуално мирно споразумение.

Франция с шокиращи разкрития за руски хакерски атаки в последното десетилетие.

🇫🇷⚔️🇷🇺 Френските власти отправиха остри обвинения по адрес на руската служба за военно разузнаване (ГРУ), заявявайки, че нейни структури стоят зад поредица от кибератаки срещу страната през последното десетилетие, засягайки редица организации, включително такива, свързани Олимпийските игри в Париж през 2024 г. и предизборния щаб на Еманюел Макрон в първата му президентска кампания.

От 2021 г. насам подразделение на ГРУ, специализирано във воденето на кибервойна, е атакувало най-малко десет френски организации, сред които такива от сферите на отбраната, финансите и икономиката, съобщи Министерството на външните работи на Франция.

„Франция осъжда най-остро използването от страна на руското военно разузнаване на хакерската група APT28, извършила редица кибератаки срещу френски интереси“, се посочва в официалното изявление на френската дипломация.

Външният министър Жан-Ноел Баро заяви в публикация в социалните мрежи, че Париж за първи път приписва официално подобни действия директно на ГРУ. По думите му, от много години насам  руската държава провежда подобни операции чрез групата APT28, известна още като Fancy Bear.

Хакерската групировка е свързана с редица мащабни операции по света, включително намесата в изборите в САЩ през 2016 г., когато тя беше обвинена в кражба на имейли на Демократическата партия и публикуването им в публичното пространство в полза на Доналд Тръмп.

Сред използваните методи са пробиви в лични електронни пощи, кражба на данни и осигуряване на неоторизиран достъп до други системи. През 2017 г., само ден преди изборите във Франция, хакери източиха и разпространиха хиляди документи от кампанията на Макрон. Според френското външно министерство, това е било целенасочена операция за дезинформация и влияние върху общественото мнение, но „манипулацията не е имала съществен ефект върху изборния процес“.

От 2021 г. насам цел на атаките са станали и институции, свързани с ежедневието на френските граждани – както публични, така и частни структури, например спортна организация, която участва в подготовката на Олимпийските и Параолимпийските игри в Париж.

През септември 2024 г. няколко международни разузнавателни служби, включително Федералната разузнавателна служба на Германия, предупредиха за нарастващ риск от кибератаки срещу страни членки на НАТО.

„Франция, заедно с партньорите си, е решена да използва всички налични средства за да предвиди, възпре и, ако е необходимо, да отговори на зловредните действия на Русия в киберпространството“, подчертава още френското външно министерство.

Еманюел Макрон посрещна Марко Рубио и Стив Виткоф в Елисейския дворец.

🇺🇸🤝🇫🇷 Френският президент Еманюел Макрон приветства официално държавният секретар на САЩ Марко Рубио и специалния пратеник на Белия дом за Близкия изток Стив Виткоф, придружени от външния министър на Франция Жан-Ноел Баро.

Срещата им предстои, а френското президентство съобщи, че Макрон е разговарял с украинския президент Володимир Зеленски точно преди срещата с американската делегация.

В същото време украинският външен министър Андрий Сибиха публикува информация за отделни разговори между него и британски, френски и германски партньори в Елисейския дворец днес. Той заяви, че са „обсъдили пътищата към справедлив и траен мир, включващи пълно спиране на огъня, многонационален контингент и гаранции за сигурност за Украйна“.