Коалицията на желаещите откри парада в Париж – послание към Москва и Вашингтон.

🇫🇷🇺🇦🇪🇺 Около 500 военнослужещи от „Коалиция на желаещите“ в подкрепа на Украйна откриха парада по парижкия булевард „Шанз-Елизе“ във вторник, 14 юли. За първи път от близо две десетилетия към него се включиха британски войници, а 25-членната украинска група получи най-силните овации от зрителите във френската столица.

Президентът Еманюел Макрон, за когото това беше последен национален празник преди края на мандата му през 2027 г., прие парада от открит автомобил под гигантския трикольор, спуснат от Триумфалната арка. На официалната трибуна до него бяха около 30 държавни и правителствени ръководители, включително германският канцлер Фридрих Мерц, британският премиер Кийр Стармър и украинският президент Володимир Зеленски, който беше посрещнат с бурни аплодисменти и се прегърна с Макрон в края на церемонията.

Демонстрацията беше замислена като политическо послание – сигнал едновременно към Москва и Вашингтон, че Европа е единна и започва сама да поема тежестта на отбраната си. Традицията беше умишлено променена: вместо обичайната покана към една чужда държава, по паважа маршируваха части от цялата коалиция. Прелитането обедини самолети от 11 страни, а над авенюто преминаха и два френски изтребителя Mirage 2000B с украински втори пилоти, обучавани във Франция.

„Изпитвам гордост, че сме тук и маршируваме редом с тях“, заяви 21-годишният британски ефрейтор Патрик Рисо. Според Военното губернаторство на Париж тазгодишният парад събра рекордните 7600 маршируващи – значителен ръст спрямо 5810 през 2025 г. Иронично е, че церемонията, вдъхновила Доналд Тръмп за собствен парад във Вашингтон година по-рано, сега служи като отговор към него – при това на фона на „червен код“ за горещини и горски пожари, наложили отмяната на традиционните фойерверки.

Същинската работа обаче беше свършена ден по-рано. В понеделник в Дома на инвалидите се проведе 16-ата среща на „Коалицията на желаещите“ – формат, иницииран от Франция и Великобритания след началото на руската инвазия през 2022 г., който днес обединява 37 държави. Съпредседателствана от Макрон, Стармър и Мерц, срещата надгради Парижката декларация и форума на Г-7 в Евиан. Акцентът беше поставен върху изграждането на многонационални сили за Украйна след евентуално примирие и най-вече върху въздушната отбрана – критичният приоритет за Киев.

Успоредно с това Париж и Киев подписаха двустранна пътна карта. Украйна поръча 16 изтребителя Rafale (с оперативна готовност едва 2028–2029 г.), нови батареи за противовъздушна отбрана SAMP/T и лицензи за производство на прехващачите Aster, крилатите ракети SCALP и управляемите авиобомби AASM. Зеленски поиска зимен пакет от 300 прехващача за Patriot, тъй като складовете на Киев за тези боеприпаси са на практика изчерпани. По данни на Изследователската служба на Конгреса на САЩ Украйна разполага със 17 системи Patriot, но недостигът е в самите ракети. Оттук и залогът върху френско-италианската система SAMP/T, чиито прехващачи Aster се оценяват като съпоставими с най-новите варианти на Patriot.

Тук се отваря пропастта между блясъка на булеварда и реалността на фронта. Парадът постигна целта си като сигнал, но ефектът му е предимно символен. Истинските способности зависят от решенията в Дома на инвалидите, които обаче пристигат със закъснение: изтребителите Rafale влизат в строй след 2028 г., а лицензите за Aster и проектът Freyja са за средносрочен хоризонт. Междувременно нуждата остава спешна – руските удари срещу Киев се засилват, а нито изтребителите след 2028 г., нито нови пускови установки са решение на проблема с липсата на ракети за идната зима.

Въпреки това срещата не беше просто театър. Поръчките, коалициите и „зелената светлина“ от Тръмп за производство на компоненти за Patriot полагат институционална основа за европейска стратегическа автономия, която доскоро звучеше немислимо. Това не решава спешните нужди на Киев, но бележи началото на опит Европа да намали зависимостта си от американските доставки, често обвързвани с променливи политически настроения във Вашингтон.

„Колкото повече средства има Украйна да сваля руски балистични ракети, толкова по-голям е шансът Путин да седне на масата за преговори, защото последният му коз в тази война ще бъде неутрализиран“, заяви Зеленски. Кремъл определи участващите държави като „враждебни“.

Дали „стратегическото пробуждане“, за което говори Макрон, ще се материализира, ще покажат не речите, а конкретните доставки идната зима. Ако обещаните прехващачи пристигнат навреме, а производството на Aster тръгне по график, тезата за промяна в европейската отбранителна тежест ще се затвърди. В противен случай, денят на Бастилията ще остане това, което видяхме от трибуната – внушителен образ, чиято същност тепърва трябва да догони обещанието.

„Мирът е нашата цел“, заяви Макрон в навечерието, но добави: „готови сме да се борим, за да защитим ценностите си – дори с цената на кръв, ако се наложи.“ Кръвта, за съжаление, продължава да се лее на изток от Париж.

18 ранени при експлозии в Дамаск по време на визитата на Макрон.

🇸🇾💥🇫🇷 Две самоделни взривни устройства разтърсиха центъра на Дамаск днес, докато президентът на Франция Еманюел Макрон разговаряше със сирийския си колега Ахмед ал-Шараа, и раниха поне 18 души, 4 от които полицаи, но засега без загинали. Устройствата се задействаха близо до хотел Four Seasons, където Макрон беше отседнал; Министерството на вътрешните работи докладва за общо две импровизирани взривни устройства (IED) – едното скрито в контейнер за боклук, другото в паркирана кола край пътя.

Кадри от единия взрив показват сирийски полицаи, застанали около кофа за боклук, точно в момента преди тя внезапно да избухне и да рани четирима от тях. Министерство на вътрешните работи съобщи, че второто устройство е заложено в паркиран автомобил, и че е започнало разследване за установяване на извършителите. Хотелът, който подслонява персонал на ООН и чуждестранни дипломати, минава за един от най-строго охраняваните обекти в сирийската столица – и тъкмо затова близостта на силни експлозии подсказва пробив. „Има пропуск в сигурността и трябва да го отстраним“, призна пред медиите експертът по сигурност Исмат ал-Абси, предупреждавайки да не се затвърди негативната представа за реда в Сирия.

Визитата не беше прекъсната. Служител от Елисейския дворец заяви, че Макрон се намира в безопасност и срещата с ал-Шараа продължава; сирийските държавни медии побързаха да пуснат снимки на двамата държавни глави, прегърнати в президентския дворец. Министерство на вътрешните работи омаловажава случилото се – обяви, че взривовете са станали „извън зоната за сигурност, определена за резиденцията на френския президент“, и не са били пряка заплаха. Уверение, което самото събитие подкопава: две бомби се задействаха в сърцето на столицата точно в часа на най-видимата западна визита, откакто рухна властта на Асад.

За новите управници на Сирия ударът е болезнен именно заради момента. След свалянето на предишния президент Башар ал-Асад през декември 2024 г. те се опитват да изградят образ на възстановен ред и да примамят чужди инвеститори в разсипаната от гражданската война икономика. Дамаск още много остава пощаден, а други части на страната тънеха в отвличания и целенасочени убийства при опитите на новото правителство да наложи контрол. Извън столицата властта от месеци се бори да си осигури монопол над насилието и да затвори джобовете на въоръжена съпротива; всеки удар в самия подкопава образа на държава, стъпила отново на краката си – а тъкмо тази седмица насилието се пренесе в центъра.

Взривовете дойдоха само дни след като самоделно устройство беше задействано в оживено кафене край Съдебната палата в Дамаск и уби най-малко 10 души, а рани над 20. Никой не пое отговорност за онова нападение – както засега никой не я поема и за вторник. За месеци сблъсъците и атентатите бяха оставали периферни за столицата; двата удара в рамките на седмица счупиха относителното ѝ спокойствие.

Макрон е първият лидер на голяма западна държава, посетил Сирия след свалянето на Асад, а срещата с ал-Шараа в столицата се разчита като значимо признание за новия сирийски президент. Пътят на самия него дотук беше устремен: през май 2025 г. Макрон го прие в Париж, а след това Ал-Шараа се срещна с американския президент Доналд Тръмп във Вашингтон – стъпки, които само за месеци го превърнаха от някогашен лидер на ислямистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам (HTS) в търсен събеседник на Запада. Ал-Шараа и министри положиха усилия за разграничаване от своето минало ислямисти в HTS – групата, израснала от Ал Кайда, която през декември 2024 г. поведе светкавичната офанзива, помела за дни режима на Асад. Париж се нареди сред най-твърдите западни поддръжници на новото управление: тласкаше Вашингтон да отмени санкциите срещу Дамаск и пое ключова посредническа роля между Сирия и Израел.

Самата визита беше обявена за историческа и от двете страни – първо посещение на западноевропейски държавен глава в Сирия след Асад и жест, който Дамаск представи като завръщането на международната сцена. Макрон пристигна в сирийската столица още на предния ден; прегръдката пред камерите насред президентския дворец беше премереното послание, което домакините искаха да излъчат – точно докато на няколко пресечки полицията разчистваше последиците от два взрива.

Макрон пристигна, придружен от делегация икономисти, в която личат имената на Родолф Сааде, главен изпълнителен директор на гиганта в корабоплаването CMA CGM със сирийски корени, и на Патрик Пуяне от петролната TotalEnergies; разговорите се фокусираха над транспорта и енергетиката. Френският лидер се очаква да подпише меморандуми за разбирателство с домакините, чиято цел е да върнат доверието на инвеститорите в държава, която току-що се е измъкнала от икономическия колапс, в който се намираше от години. На част от западните санкции през последната година открехна вратата за подобни разговори – процес, който Париж тласкаше по-упорито от повечето западни столици.

Залогът е съществен: около 90% от сирийците живеят в бедност, инфраструктурата се нуждае от основен ремонт след 14 години гражданска война, а базови услуги като електричество остават накъсани в части от страната, включително столицата. Френските компании обаче са предпазливи да се върнат; рисковете за инвеститора все още изпреварват възвръщаемост, а тези меморандуми имаха за цел точно да пробият това колебание – сигнал към пазара, че Сирия отново е отворена за бизнес.

Кой стои зад експлозиите днес, остава въпрос без отговор. При липсата на поета отговорност, хипотезите могат да ни доведат до няколко възможни извършителя, без нито един да е потвърден: Сирия се сблъсква с нападения от различни въоръжени фракции, сред които клетки на Ислямска държава, Хизбула и останки от бившия режим на Башар Асад. Разследване на ведомството тепърва трябва да уточни дали двата удара са дело на един и същи извършител, или на различни противници на правителството на Ал-Шараа, всеки със свой мотив да провали момента.

От Дамаск Макрон продължава директно към съседна Турция, където днес в Анкара откриха ежегодната среща на върха на НАТО. Който и да стои зад бомбения атентат, не се нуждае от поемане на отговорност, за да предаде посланието си – самия момент, избран за експлозията, го носи красноречиво вместо него. И оголва най-очевидната спънка пред всичко, което новите власти обещаха на Макрон и делегацията му при разговорите в Дамаск – сигурността, без която дипломатическото признание трудно би могло да се превърне в капитал, все още не е налице.

Анализ: Г-7 текстът, който извади САЩ от ролята на „неутрален посредник“.

🇺🇸🤝🇺🇦 САЩ за пръв път официално излязоха от ролята на „неутрален посредник“ във войната на Русия срещу Украйна и вече се определят като партньор на Киев. Това обяви френският президент Еманюел Макрон в четвъртък по време на съвместна пресконференция с италианския премиер Джорджа Мелони. Поводът е съвместното изявление на Групата на седемте (Г-7), което президентът Доналд Тръмп подписа на срещата в Евиан-ле-Бен през изминалия уикенд – документ, в който Вашингтон вече не се описва като арбитър между Москва и Киев, а като страна, ангажирана с териториалната цялост на Украйна, с военна и енергийна подкрепа за страната, както и с режима на санкции срещу Руската федерация.

„За първи път път САЩ одобриха текст, в който се определят не като неутрален посредник, а застават до нас в подкрепата за териториалната цялост на Украйна, военната помощ, енергийната подкрепа и санкциите срещу Русия“, заяви Макрон, описвайки промяната като историческа. Значението на формулираната подкрепа се крие в това, че размества основата, върху която Тръмп изграждаше собствената си позиция от началото на втория си мандат – тази на посредник, който се пазари едновременно с двете страни, вместо на съюзник на нападнатата страна. Ако записаното в Евиан бъде пренесено в реална политика, преговорната конструкция около войната губи фигурата, която доскоро се представяше за безпристрастния си брокер.

Какво записа Г-7 – и какво от него прочете Макрон

Текстът, на който се позова Макрон, е официалното изявление на лидерите на Г-7 по геополитическите въпроси, публикувано от Елисейския дворец, който беше в ролята на домакин на срещата. В него 7-те големи декларират единна и непоколебима подкрепа към свободата, суверенитета и териториалната неприкосновеност на Украйна и се ангажират да укрепят нейната въздушна отбрана и да затегнат натиска над военната икономика на Москва, включително чрез санкции срещу нейния петролен и газов сектор. Обединеното кралство обяви в Евиан и новия си пакет мерки срещу „сенчестия флот“, с който Русия заобикаля петролния таван, и срещу финансовите мрежи за избягване на санкциите, по данни на Ал Джазира.

Същината на завоя не се съдържа в отделна нова клауза, а единствено в подписа под нея. Тръмп, който година и половина обясняваше своя ангажимент с войната през езика на сделката и неведнъж представи Вашингтон като честен брокер между Киев и Москва, постави името си под формулировка, която плътно поставя САЩ от едната страна на масата. Колко дълбоко стига този подпис, личи и от обратната реакция: според украинската агенция УНН МОсква е поискала от Вашингтон да изясни дали Тръмп действително е сменил курса – въпрос, който една чисто протоколна декларация не би предизвикала.

Веригата на завоя: от спрените санкции до Евиан

Обратът не е спонтанно решение и това става ясно, когато направим ретроспекция на събитията от предходните седмици, в които стрелката сочеше точно обратната посока. През март Вашингтон замрази част от санкционния натиск върху Москва, докато в навечерието на Г-7 наложи и продължи да освобождава от санкции за петролни товари от руски произход, които вече се намират в открито море – ход, разтревожил европейските съюзници и подхранил съмнението, че Украйна се изхлузва от приоритетите на администрацията.

Това съмнение получи и украински отзвук. Още на 3 юни президентът Володимир Зеленски предупреди, че Киев е попаднал в „опашка от войни“ пред американците: с Ислямска република Иран като проблем №1 за Вашингтон помощта за Украйна се е смъкнала надолу в списъка с приоритети. Зеленски обвърза тревожността с конкретни последици – войната в Близкия изток отклонява доставките на ключови оръжейни ситеми за Украйна, най-вече на ПРО, чието производство в САЩ е ограничено, а скокът на петролните цени след затварянето на Ормузкия проток пълни хазната на Кремъл и подсилва способността му да издържа войната. Прочитът на Зеленски беше за изоставяне; само три седмици по-късно същата администрация подписа текст, който европейските столици четат като приобщаване.

Между двете точки стои самата среща в Евиан, на която лидерите се съгласиха да засилят натиска върху Путин, и личният тон на Тръмп, който видимо омекна по отношение на Киев. „Справя се доста добре. Поне се държи“, каза Тръмп за Зеленски, след като по-рано твърдеше, че украинският президент няма „карти“ да спечели – смяна на оценката за устойчивостта на украинската отбрана на бойното поле. „Трябва да признаеш, че е смел и че разполага с прекрасна техника“, добави той, връщайки се и към идеята за повторни санкции над руския нефт – стъпка, която мнозина европейски съюзници вече приветстваха.

Линията на Макрон и европейската застраховка

За Макрон тази американска крачка е потвърждение на позиция, която той заема от ранните фази на войната с по-голяма склонност към риск от повечето западни лидери – той пръв допусна изпращането на западни войски в Украйна. „Ще направим всичко възможно, за да не позволим на Русия да спечели тази война“, заяви френският президент. Според него поражението на Русия е „задължително“ за дългосрочната сигурност на Европа, а западната подкрепа трябва да включва по-дълбоко военнопромишлено сътрудничество с Киев.

Характерното в позицията му е, че докато приветства завоя на САЩ, в същото време Макрон настоява Европа да бъде готова да действа и без подкрепата на САЩ – застраховка, която подсказва, че континентът все още има колебания дали този обрат ще се докаже като трайна тенденция. Тази предпазливост има основание в самата хронология: посоката на Вашингтон се завъртя веднъж в рамките на месеци и нищо не гарантира, че няма да се завърти отново. Континенталната линия междувременно се крепи на франко-германската ос. Още по времето на канцлера Олаф Шолц Макрон формулира заедно с Берлин посланието, че „Украйна може да разчита на нас“, обвързвайки военната помощ със „справедлив и траен мир“; днес, при канцлера Фридрих Мерц, който през април подписа двустранен пакт за съвместна отбрана със Зеленски, тази приемственост се запази, а на места и се задълбочи.

Колко надежден е обратът

Тежестта на казаното от Макрон е реална, но издържа на премерен скептицизъм. Подписът под общо комюнике на Г-7 е по-меко обвързване от едностранна американска декларация за промяна в политиката спрямо войната; Епизодът със спрените санкции от пролетта показа колко бързо сменя позицията си Вашингтон, а представата на Тръмп за самия него като посредник не може да изчезне с един документ. Искането на Москва за уточнение е двусмислен сигнал – то едновременно доказва, че текстът е разклатил нещо, и признание, че на този етап става дума за тълкуване, а не за установена доктрина.

И все пак трите следи сочат в една посока: омекналият тон към Зеленски, подновеният интерес към санкции върху руския петрол и записаната в Евиан формулировка се подреждат в съгласувана крива, а не в изолиран жест. Същинската промяна не е в новата дума, а в това, че за пръв път преговорната рамка около войната губи презумирания си неутрален арбитър. Дали тази крива ще се втвърди в политика, ще зависи по-малко от текста, подписан в Евиан, и повече от това дали вниманието на Вашингтон ще се върне от опашката, в която Иран изпревари Украйна.

„Макрон е свален, това е революцията“: как един 82-годишен откри огън по жандармерията във Франция.

🇫🇷👮‍♀️ 82-годишен французин, въоръжен с ловна пушка и боеприпаси, се барикадира в дома си в китното селце Сен-Жан-Пиер-Фикст в събота вечерта. Това доведе до 4-часова обсада от жандармерията, при която пенсионираният занаятчия е открил огън, прострелвайки двама униформени с викове „Макрон е свален“ и „Това е революция“.

Когато жандармеристите направили опит да го заговорят, той открил огън срещу тях. Часове по-късно, след намесата на Groupe d'intervention de la Gendarmerie nationale (GIGN) – елитното звено за специални операции и борба с тероризма – мъжът се предава на органите, без да се стигне до жертви. Инцидентът е показателен, тъй като речникът на неговата заблуда е зает буквално от реалния политически дебат във Франция, която от три години се намира в дълбока политическа криза.

Хронологията, очертана от местната прокуратура на Шартр, е стегната и категорична. Сигналът е подаден от съпругата на възрастния мъж, разтревожена от състоянието му, при което от Ноже-ле-Ротру пристига екип на ротната група за наблюдение и намеса на жандармерията (PSIG). Опитът за диалог се проваля веднага: мъжът стреля три пъти и ранява в краката двама жандармеристи, на 23 и 25 години, като за щастие няма опасност за живота им. Служителите на реда отвръщат на огъня, а стрелецът се укрива в мазето на дома си. Развръзката настъпва след дълги и напрегнати преговори: екипите на GIGN водят диалог в продължение на близо четири часа, докато в 22:50 ч. възрастният мъж най-накрая се предава. Самият той излиза с огнестрелна рана на ръката, вероятно от ответния огън на жандармеристите, заради която е подложен на хирургическа намеса в болницата в Льо Ман. Срещу него е повдигнато обвинение в опит за убийство на длъжностни лица и предстои да му бъде назначена психиатрична експертиза.

Стрелецът не съвпада с обичайния профил на замесените във въоръжени сблъсъци с органите на реда. Става дума не за рецидивист, нито за радикализиран елемент, а за дългогодишен пенсионер и занаятчия с напълно чисто съдебно минало, който до момента не е имал криминални прояви. Именно поради тази причина водеща следа в разследването е медицинска: дали зад изречените реплики стои психическо объркване или делир, ще установи назначената експертиза. Фактите около поведението му обаче са ясни – въоръжен, отказ от диалог и три изстрела по представители на властта, докато обяснението за тези действия тепърва ще се изяснява.

Тази личностна криза не възниква в политически вакуум. Думата, която мъжът изрича – destitution („сваляне от длъжност“) – е сред най-често употребяваните в публичното пространство на Франция за последните две години. След предсрочните избори от лятото на 2024 г. Франция е потърпевша от политическа криза, която е предизвикана от силно фрагментирано Национално събрание с три враждуващи политически блока, и серия от нестабилни правителства. С оглед на настоящата политическа реалност крайнолевият блок „Непокорна Франция“ на няколко пъти се опита да задейства процедура по чл. 68 от Конституцията за отстраняване на президента Еманюел Макрон. Последният такъв опит – резолюция, подписана от 104 депутати – беше обявен за недопустим от Бюрото на Народното събрание на 8 октомври 2025 г., но реториката за „сваляне“ остава константна величина в местния политически дискурс.

Към политическите фактори се наслагват и климатичните условия. Още тогава в големи части от Франция беше обявен червен код за опасна гореща вълна, който обхвана над една трета от територията на страната. Поради екстремните температури правителството въведе ограничения, включително забрана за продажба на алкохол от префектите по време на празненствата за Fête de la Musique, за да се облекчат спешните служби. Здравните власти насочиха предупрежденията си предимно към възрастните и изолирани граждани. Дали горещините са повлияли на инцидента в Сен-Жан-Пиер-Фикст е въпрос, на който не може да се отговори преди медицинската експертиза, и всяко обвързване на фактите на този етап би било чиста спекулация.

Франция и Чад подготвят дискретно завръщане на военното сътрудничество – без постоянни бази.

🇫🇷🤝🇹🇩 Малко над година след като Чад изгони около 1000 френски военни и на 30 януари 2025 г. пое последната им позиция в страната – авиобаза „Аджи-Косеи“ в рамките на летище Нджамена – двете страни работят тихо за възстановяване на своето военно сътрудничество.

По данни на няколко военни и дипломатически източника сега се търси нов, по-дискретен модел: без постоянни френски гарнизони и без хилядите военни от едно време, а малки гъвкави отряди, отговарящи на конкретните нужди на партньора. Отправната точка беше срещата между президентите Еманюел Макрон и Махамат Идрис Деби в Елисейския дворец на 29 януари 2026 г. – първото им виждане след повече от година охлаждане.

Откакто в името на суверенитета на страната си показа вратата на армията на бившата колониална сила, чадският президент не е удовлетворен от надеждността на алтернативните си партньори. Емирските станаха неудобни заради подкрепата им за паравоенните „Сили за бърза подкрепа“ в гражданската война в съседен Судан; турските дронове на фирмата Baykar се оказаха твърде скъпи за страната; докато руснаците, със своите посредствени резултати в Мали, не предразполагат към по-широко партньорство. В сравнение с тях Франция минава за исторически и сигурен съюзник. Решена да запази военно присъствие в Чад след независимостта му през 1960 г. тя неведнъж е помагала на застрашени власти в Нджамена да се задържат – като се започне от тази на Идрис Деби, който управлява страната от 1990 г. до смъртта си през 2021 г., когато синът му Махамат го наследи.

Натискът върху по-младия Деби, който подобно на своя баща се самопровъзгласи за маршал, нарасна през последните месеци. Гражданската война в Судан прелива опасно през границата и Нджамена се опасява, както нееднократно се е случвало в миналото, въоръжен бунт да я заплаши откъм съседната държава. Уязвимостите са конкретни: след оттеглянето на френската армия чадските части трудно евакуират ранените си в операция, трудно осигуряват въздушна подкрепа на войските на земята и трудно събират разузнавателна информация – все области, в които Париж можеше да им съдейства. „Заминаването на французите остави празнина. Имаме пропуски, които трябва да запълним, като наблюдението на собствената ни територия“, признава приближен на президента Деби. Зоната на езерото Чад, където действат различни джихадистки групи, както и пропускливите граници със Судан и Либия са в центъра на вниманието на властите.

За френските военни ударът, нанесен от ръководството на Чад, далеч не бе посрещнат добре. След провалите в Мали, Буркина Фасо и Нигер, откъдето бяха прогонени от взелите властта военни хунти последователно между 2022 и 2023 г., внезапното и грубо изгонване от Чад – тяхна крепост на континента – беше довършващият удар. Затова връщането, макар и на пръсти, в тази стратегическа страна на кръстопътя на Африка не им е неприятно. Но без перчене и без повторение на стария модел с постоянно военно присъствие, символ на намеса в делата на бившите колонии. След като между 2024 и 2025 г. Франция върна базите си в Сенегал, Кот д'Ивоар, Габон и Чад, тя залага на дискретност чрез малки гъвкави отряди, скроени по нуждите на африканските си партньори.

„Двете ни страни нямат интерес да остават разделени. Свързани сме исторически. Но миналите ни отношения не бяха съвсем ясни. Трябва да тръгнем на нова основа, за да изградим напълно прозрачно и взаимноизгодно партньорство“, смята висш чадски офицер. След срещата на върха в Париж и в Нджамена е отдадена заповед да се очертаят контурите на бъдещото военно сътрудничество. През май 2026 г. служители на министерствата на външните работи и на въоръжените сили посетиха Нджамена. Военна делегация от Чад на свой ред трябва да дойде в Париж за международния салон за отбрана Eurosatory, който се провежда от 15 до 19 юни 2026 г. По думите на същия офицер министърът на въоръжените сили Исака Малуа Джамус ще бъде сред нея и се очаква да се срещне с френската си колежка Катрин Вотрен.

Окончателно споразумение и график за прилагането му още не са финализирани. По данни на няколко военни източника от двете страни сътрудничеството трябва първо да се възстанови между военновъздушните сили на двете страни, преди да се разшири към сухопътните. Обсъждат се обучения и тренировки, водени от френски военни в Чад, както и подкрепа в областта на разузнаването. Разочарован от турските дронове, генералният щаб иска най-напред да укрепи въздушните способности – именно там, в евакуацията на ранените, въздушната подкрепа и събирането на разузнавателни данни, оттеглянето на французите остави най-осезаеми дупки. Сред заявените нужди са и нови летателни средства: затова делегация на Генералната дирекция по въоръженията (DGA) посети през април Нджамена, за да проучи, по думите на френски дипломатически източник, продажбата на „няколко хеликоптера и самолета“ на чадската армия.

Френските военни от своя страна се надяват да стъпят отново на авиобаза „Аджи-Косеи“ – бившата им позиция в чертите на летището на Нджамена. Сътрудничеството с военновъздушните сили на Чад би им позволило да разположат там малък отряд. „Това, което ни интересува, е отново да имаме достъп до базата Аджи-Косеи, за да можем при нужда да приземяваме или вдигаме самолети“, признава френски офицер. С други думи – да си върнат тази въздушна опорна точка в сърцето на континента, този път без да оставят там постоянно стотици военни и тежка техника.

За президента Деби евентуално френско присъствие носи и предимството да получи бърза подкрепа в случай на заплаха. „Френски средства могат да ни помогнат да отговорим на враговете си“, заявява чадски генерал. Още повече че Франция показа наскоро, че вече не се колебае да се притече на помощ на затруднен партньор от Африка: на 7 декември 2025 г.при опита за преврат в Бенин срещу президента Патрис Талон, един от верните ѝ съюзници на континента, тя незабавно разположи специални части, за да осуети плановете на пучистите.

Дали и кога договорката ще бъде подписана, предстои да видим: остава да бъдат финализирани окончателен текст и календар за неговото прилагане. Самото сближаване обаче се вписва в по-широката пренастройка на френското военно присъствие в Африка – от постоянни гарнизони към леки, договорени индивидуално отряди – която следва серията от изгонвания от Сахел.

Хронология

• 28 ноември 2024 г. – Чад обявява края на военното си сътрудничество с Франция.
• 26 декември 2024 г. – Франция връща първата от трите си бази в страната.
• 30 януари 2025 г. – предадена е и последната база, „Аджи-Косеи“ в Нджамена; около 1000 френски военни напускат страната.
• 29 януари 2026 г. – Макрон приема Деби в Елисейския дворец; двамата обявяват обновено партньорство.
• април 2026 г. – делегация на Генералната дирекция по въоръженията посещава Нджамена, за да проучи продажба на хеликоптери и самолети.
• май 2026 г. – служители на френските министерства на външните работи и на въоръжените сили пътуват до Нджамена.
• 15–19 юни 2026 г. – чадска военна делегация начело с министъра на въоръжените сили Исака Малуа Джамус се очаква на салона Eurosatory в Париж.

Украйна и Франция засилват сътрудничеството в сферата на противовъздушната отбрана.

🇺🇦🤝🇫🇷 Украйна и Франция взеха решение да задълбочат двустранното военно сътрудничество във връзка със спешните нужди на Киев от укрепване на противовъздушната му отбрана още тази година.

Украински официални лица проведоха разговори на високо равнище с френския министър на въоръжените сили и ветераните Катрин Вотрен. Фокусът на тези дискусии беше изместен към спешното придобиване на модерни радарни комплекси и ракети-прехващачи, обяви днес украинският министър на отбраната Михайло Федоров.

Тези средства имат жизненоважно значение за подобряване на способностите за засичане и противодействие на въздушни заплахи, което би осигурило по-надежден щит за украинските градове в лицето на продължаващи въздушни атаки.

Централно място в преговорите заемаше доставката на ракети Aster-30, които остават основен приоритет за отбранителните нужди на Украйна. Двете страни отделиха сериозно внимание и на укрепването на защитата срещу балистични ракети.

Оптимизирайки съвместните усилия Украйна се стреми да постигне максимална ефективност при използването на международни ресурси, гарантирайки, че са насочени към решения, които осигуряват най-непосредствените и осезаеми резултати за нейните въоръжени сили и защитата на цивилното население.

Извън непосредствения трансфер на военно оборудване, разговорът засегна още дългосрочното индустриално синергично партньорство. Като ключови цели бяха посочени евентуални планове за локализирано производство на френско оръжие на територията на Украйна, както и стартирането на съвместни проекти в отбранителната индустрия.

Украинското ръководство изрази своите благодарности към Франция за непоколебимата подкрепа за отбраната на Украйна, както и за проактивната позиция в борбата срещу руския „сенчест флот“, използвна за заобикаляне на международния санкционен режим и поддържане на финансирането на нейните военни операции.

След разговорите в Лондон на 7 юни президентът Володимир Зеленски осигури споразумения с Обединеното кралство, Франция и Германия, предназначени за укрепване на антибалистичната отбрана на Украйна. По време на срещата с премиера Кийр Стармър, канцлера Фридрих Мерц и президента Еманюел Макрон, темата относно спешната необходимост от ракети-прехващачи беше повдигната от президента Зеленски, който предложи трите нации да обединят финансовите и индустриални ресурси, за да създадат общоевропейска програма за ракетни прехващачи, с цел намаляване на зависимостта от американското производство.

Военноморските сили на Франция са задържали танкер от руския „сенчест флот“.

🇫🇷⚓️🇷🇺 Френският президент Еманюел Макрон заяви, че Военноморските сили на Франция са задържали петролния танкер Tagor, който е плавал от Русия и е обект на санкции по подозрение, че принадлежи към т.нар. руския „сенчест флот“. В операцията е участвал и Кралският флот на Великобритания.

„Тази операция беше проведена в Атлантическия океан, в открито море, с подкрепата на редица партньори, включително Обединеното кралство, и в строго съответствие с морското право. Недопустимо е плавателни съдове да заобикалят международните санкции, да нарушават морското право и да финансират войната, която Русия води срещу Украйна вече повече от четири години“, написа Макрон в социалната мрежа X.

По думите му тези плавателни съдове, които игнорират „дори най-елементарните правила за морска навигация, представляват заплаха за околната среда и сигурността на всички“.

По данни на услугата MarineTraffic, Tagor е отплавал от Русия (най-вероятно е приел товар от плаващо нефтено хранилище в района на Мурманск) и се е насочил към пристанище в западен Камерун.

Корабът плава под флага на Камерун и е под санкции на САЩ, Европейския съюз, Великобритания и Швейцария за превоз на руски петрол и петролни продукти. Това не е първият танкер от руския „сенчест флот“, задържан от Франция.

От есента на миналата година френските военни, съвместно със съюзници, задържаха танкерите Grinch, Boracay и Deyna. Всички те впоследствие бяха освободени. По-специално, танкерът Grinch, както заявиха френските власти, беше освободен след глоба от „няколко милиона евро“ поради неспособността на екипажа да обоснове използването на флага.

Макрон се обади на Лукашенко за първи път от началото на войната.

🇫🇷📞🇧🇾 Президентът на Франция Еманюел Макрон проведе телефонен разговор с Александър Лукашенко. Това стана ясно от изявление на пресслужбата на беларуския държавен глава, цитирано от беларуската служба на Радио Свобода.

Според Минск разговорът е бил иницииран от френска страна, а Елисейският дворец към момента на излизане на този материал не е правил коментар. Това е първият известен директен телефонен разговор между двамата лидери от 20 и 26 февруари 2022 г. насам, които се състояха в навечерието и непосредствено след началото на пълномащабната война в Украйна.

Разговорът е обхванал „регионални проблеми", отношенията на Беларус с Европейския съюз и конкретно тези с Франция. Други официални детайли не съобщават от беларуската страна.

Радио Свобода цитира известния историк и политически коментатор Александър Фридман, според когото тази инициатива на френския лидер, обаждане в неделен ден, е сигнал за нарастваща тревога в Париж. Според него настоящата дипломатическа активизация на Макрон може да означава, че „заявленията на Киев за заплахата от Беларус следва да се възприемат по-сериозно".

Фридман изгражда прочита си върху последните контакти между двете столици, които съвпаднаха с най-острия предвоенен и ранен военен етап. Тогава западните столици се опасяваха, че под натиск от Кремъл Лукашенко ще включи беларуската армия директно във войната срещу Украйна, а ЕС дискутираше сценария за разполагане на руско ядрено оръжие на беларуска територия. Самият Лукашенко по това време нарече „фейк" опасенията от подобно разполагане.

Военно-политическо ръководство на Украйна от своя страна вече отправи публични предупреждения, свързани с евентуална ескалация по границата с Беларус. Главнокомандващият на Въоръжените сили на Украйна генерал Александър Сирски заяви на 19 май, че сухопътни настъпателни операции на руската армия от територията на Беларус са напълно реалистичен сценарий.

Подобен сценарий вече беше реализиран веднъж през първите седмици на руската инвазия от февруари 2022 г. Евентуално повторение би изисквало предварителна концентрация на жива сила и логистика, която сателитните наблюдатели и западни разузнавания биха открили още в ранната фаза на изграждане. Към днешна дата такова струпване не е регистрирано в публично достъпните източници. Оценката на Сирски следва да се тълкува като индикативна оценка на риска, не като констатация на мобилизация, която понастоящем е в ход.

Зеленски: Франция е готова да работи по противобалистичната отбрана на Украйна.

🇺🇦🤝🇫🇷 Украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че Франция е изразила своята готовност да сътрудничи на Украйна за укрепване на нейните способности за отбрана срещу балистични ракети, след телефонен разговор с френския президент Еманюел Макрон.

Според изявление на Зеленски, публикувано в Telegram, двамата държавни глави са обсъдили укрепването на украинската ПВО, процеса по присъединяване на Украйна към ЕС и координацията по международни въпроси, сред които африканската тематика.

„Обсъдихме укрепването на нашите способности да спираме руските атаки още сега. Благодаря за готовността да укрепите нашата противовъздушна отбрана“, заяви Зеленски след разговора и добави, че „Франция е готова да работи по антибалистиката“, определяйки това като „силно решение и важна стъпка“.

Украйна продължава да понася ежедневни руски удари с балистични и крилати ракети и дронове яяградове и критични обекти. Украински официални представители многократно алармираха относно недостига на ракетни прехващачи за системата MIM-104 Patriot търси алтернативи на американските ракети-прехващачи PAC-3, като Зеленски бе заявил по-рано, че страната води преговори с две държави за допълнителни противобалистични способности.

По време на разговора двамата президенти коментираха и европейската интеграция на Украйна, включително откриването на следващите преговорни клъстери с Европейския съюз. „Франция подкрепя Украйна и разбира колко важна е тази стъпка за всички украинци“, заяви украинският лидер и сподели, че Макрон го е запознал със скорошната си обиколка в африкански страни, а двамата са постигнали договорка за поддържане на тясна координация по направление Африка, тъй като тя е „важна и за Украйна“.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано украинската компания Fire Point представи своя проект за прехващач FP-7.x Freya, национална противобалистична ракета, проектирана да се справя със заплахи като „Искандер-М“, използвайки европейски технологии и западни радарни системи.

ICEYE интегрира тактическо сателитно разузнаване във френската армия по време на учението ORION 2026

🇫🇮 Финландският оператор на сателитни радари със синтетична апертура ICEYE внедри мобилна клетка за мисии по разузнаване, наблюдение и рекогносцировка (ISR) в ядрото на пехотна бригада от Въоръжените сили на Франция по време на учението ORION през април, съобщи компанията в публикация на своя блог.

Разгръщането постави задачите за управление на сателити, прием на данни и анализ директно в маневреното звено, отбелязвайки един от най-конкретните тестове за пренасяне на сателитното разузнаване до решения на ниво бригада, провеждани изобщо в Европа до момента.

Според ICEYE, клетката е работила съвместно с дронове и други разузнавателни единици за подпомагане на целеуказването и координацията на огъня по време на фаза 4.2 от учението, с което е допринесла за веригата „сензор-стрелец“ на бригадата.

Тазгодишното издание на учението, проведено в периода от 8 февруари до 30 април, отбеляза най-мащабните военни маневри във Франция от годините на Студената война. В него участваха около 12 500 военнослужещи, 25 кораба (сред които ударната група на самолетоносача „Шарл дьо Гол“), 140 самолета, 1200 дрона и сили от 24 съюзнически нации. Изградено около фиктивен сценарий, в който Франция е начело на коалиция за защита на страната „Арнланд“ срещу експанзионизма на „Меркурий“ (очевиден намек за Русия), структурата му беше разделена на четири фази.

Фаза O.1 се фокусира върху оперативното планиране, Фаза O.2 върху операции за завоюване на превъзходство в отделните области, а Фаза O.4, в която беше интегрирана ICEYE, върху разгръщане под ръководството на НАТО в сценарий за колективна отбрана по Член 5 от Вашингтонския договор, включващ три многонационални дивизии.

Фаза 4.2 в рамките на посочената последователност се съсредоточава върху сухопътни операции в множество области с висока интензивност, провеждани в условията на постоянно предислоциране на силите. Президентът Еманюел Макрон, който наблюдаваше провеждането на финалната фаза в Източна Франция, описа ORION 2026 като „ясен сигнал, изпратен както към нашите съюзници, така и към нашите противници“.

Пренасяне на космическия ISR на тактическо ниво

Тактическото космическо разузнаване е деклариран приоритет за въоръжените сили на НАТО от няколко години насам. Исторически сателитните снимки се разглеждаха като стратегически ресурс – поръчвани на национално ниво, обработвани в централизирани наземни станции и доставяни на оперативните командвания в рамките на часове или дни.

Американската армия работи за съкращаване на този срок с тактическия си възел за достъп до разузнавателни цели (TITAN) – мобилна наземна станция, проектирана да приема кадри от множество сателитни доставчици, да извършва анализ с помощта на изкуствен интелект (AI) и да предоставя данни за целеуказване на маневрените части, залегнала в цялостната концепция за съвместно командване и контрол във всички домейни (JADC2).

ISR клетката на ICEYE на практика е търговски отговор на Европа на същия проблем, изграден около собствено съзвездие от SAR спътници на компанията. Системата осигурява на всяко командно ниво директен достъп до задаване на мисии на сателитите, изтегляне на данни, AI-базиран анализ и сигурен метод на разпространение на разузнавателни данни на място.

От ICEYE заявиха, че клетката е поддържала работа през цялата продължителност на учението въпреки честото предислоциране на командните пунктове и ограничената инфраструктура, подлагайки на сериозно изпитание своята способност за поддържане на темпо на движеща се бригада.

Надграждане на опита от Украйна

Това последно разгръщане стъпва върху сериозен оперативен опит. ICEYE предлага на Въоръжените сили на Украйна услуга за изображения от SAR спътник от 2022 г. насам, когато те получиха за първи път достъп чрез договор, финансиран чрез crowdfunding.

През май 2025 г. ICEYE започна да си партнира със Safran.AI, дъщерно дружество на френската Safran Electronics & Defense, за прилагане на AI-базирано идентифицране и класификация на обекти върху данните за украинското военно разузнаване. През януари 2026 г. ICEYE разшири подкрепата си, съгласявайки се да доставя голям обем изображения за ускоряване на вземането на решения на бойното поле в Украйна.

ICEYE отбелязва, че ISR клетката е била подлагана на изпитания в рамките на маневрите на Алианса в периода от 2024 г. насам, включително Tiger Meet 2025 в Бежа, Португалия, където беше внедрена в своите операции на португалските военновъздушни сили.

Сценарият ORION 2026 отразява определяща стратегическа промяна. Въздушно-космическите сили на Франция и техните съюзници приеха концепции за гъвкаво бойно използване и предно възпиране, наблягащи на мобилно придвижване и разпръскване, признавайки, че фиксираните командни пунктове и централизираната структура автоматично се превръщат в цели с висока стойност в рамките на военни конфликти с равностоен противник.

Френски миротворец загина в Ливан, Макрон сочи Хизбула.

🇫🇷🇺🇳🇱🇧 Френски войник беше убит, а трима негови сънародници са ранени при атака срещу контингента на Временните сили на ООН в Ливан (UNIFIL) по-рано днес. Президентът Еманюел Макрон обяви новината на платформата X, посочвайки, че „всички признаци сочат Хизбула като отговорна за нападението“.

Макрон призова ливанските власти да арестуват извършителите. Конкретното място на инцидента, видът атака и оперативните обстоятелства не са оповестени публично от френската страна към момента на публикуване.

Министър-председателят на Ливан Науаф Салам осъди атаката срещу членове на френския контингент на UNIFIL и разпореди незабавно разследване. Реакцията на ливанските власти беше бърза, но не приписва отговорносттаа на никого – към момента Бейрут не потвърждава и не опровергава твърденията на Париж за евентуално участие на Хизбула.

Инцидентът се случва на следващия ден след влизането в сила на 10-дневно примирие между Израел и Ливан, обявено вчера, 17 април. Ако френската версия се потвърди, това би било първата смъртоносна атака срещу миротворци от началото на примирието и би поставило в риск крехкото споразумение. Франция е една от основните сили и най-значимите участници в UNIFIL с контингент в района на щаба в Накура.

Събитието беше предшествано от серия от инциденти срещу миротворческата мисия през последните седмици. На 30 март край селището Бани Хайян конвой на индонезийския контингент беше ударен от самоделно взривно устройство, при което загинаха двама миротворци; предварително разследване на ООН стигна до заключение, че устройството „най-вероятно е било поставено от Хизбула.

По-рано през месеца се случиха и няколко инцидента с израелски военнослужещи – на 3-4 април Израелските отбранителни сили (IDF) унищожиха 17 камери за наблюдение в щаба на мисията в Накура, вероятно с лазерно оръжие; на 7 април испански миротворец беше задържан за кратко при спиране на логистичен конвой; а на 8 април IDF откриха предупредителен огън по италиански конвой близо до базата в Шама.

През август 2025 г. Съветът за сигурност на ООН гласува постепенно прекратяване на мандата на UNIFIL до края на тази година – решение, което властите в Бейрут публично разкритикуваха. Премиерът Салам вече заяви, че страната се нуждае от международна сила и след разпускането на мисията. Двустранните дипломатически контакти между Франция и Ливан остават активни, като Париж съчетава твърда позиция срещу нападенията над собствените си войници с опити за посредничество между Израел и Ливан.

Хизбула не е коментирала публично твърденията на Макрон. В исторически план организацията отрича участие в смъртоносни инциденти срещу UNIFIL, дори когато разследванията на ООН или на държави, участващи в нея, сочат нейни оперативни звена – показателен е и случаят с ирландския миротворец Шон Руни, убит през 2022 г., по който ливанското правосъдие освободи срещу гаранция обвиняем, определян като член на Хизбула.

Израелската полиция спря латинския патриарх на Йерусалим пред Божи гроб на Цветница

🇮🇱🇻🇦 Израелската полиция спря кардинал Пиербатиста Пицабала, латински патриарх на Йерусалим, да влезе в църквата на Божи гроб в неделя, съобщиха от Латинската патриаршия на Йерусалим.

Пицабала, придружен от официалния пазител на Божи гроб, отец Франческо Йелпо, се е отправил към храма, за да отслужи литургия за Цветница, когато са били спрени от полицията, която ги е принудила да се върнат, се казва в изявлението.

Традиционните чествания на Цветница и годишното шествие в Йерусалим са отменени поради продължаващи опасения за сигурността и ограничения, наложени от Командването на тила.

Пицабала и Йелпо са се придвижвали „частно и без никакви характеристики на процесия или церемониален акт“, когато полицията ги е спряла, уточняват от Патриаршията. За първи път от векове насам на главите на църквата се пречи да отслужат литургията за Цветница в храма на Божи гроб.

„Този инцидент е тежък прецедент и пренебрегва чувствата на милиарди хора по света, които през тази седмица насочват поглед към Йерусалим“, заявиха от Патриаршията.

„Главите на църквите действаха с пълна отговорност и от самото начало на войната спазваха всички наложени ограничения: обществените събирания бяха отменени, присъствието беше забранено и беше организирано излъчване на тържествата пред стотици милиони вярващи по света, които в тези дни на Великден обръщат поглед към Йерусалим и църквата на Божи гроб“, се допълва в изявлението.

Предотвратяването на влизането на Пицабала в храма е „явно неразумна и крайно непропорционална мярка“, заявяват от институцията. „Това прибързано и фундаментално грешно решение, повлияно от неуместни доводи и представлява крайно отклонение от основните принципи на разумността, свободата на вероизповеданието и зачитането на статуквото.“

Патриаршията изрази скръбта си към християните по целия свят, очаквали молитвата на патриарха в храма.

Полицията отрича достъп на латинския патриарх до Божи гроб

В отговор израелската полиция заяви, че искането на патриарха да се моли в църквата е било разгледано предварително и отхвърлено поради ситуацията със сигурността.

„Старият град и светите места са сложна зона, която не позволява достъп на големи аварийни и спасителни превозни средства, което значително затруднява възможностите за реагиране и представлява реален риск за човешкия живот в случай на инцидент с масови жертви“, се казва в изявлението.

Израелският посланик в Италия Джонатан Пелед беше повикан в италианското външно министерство, за да даде обяснения за инцидента. Различни чуждестранни посолства също поискаха разяснения от израелското министерство на външните работи. В отговор от министерството заявиха, че съществува значителен риск за живота в Стария град поради продължаващата война с Иран.

Полицията ще се срещне с Пицабала след събитието, „за да проучи решения, които позволяват възможно най-нормално ежедневие, като същевременно гарантират обществената безопасност“.

От кабинета на премиера заявиха, че в действията на полицията не е имало „никакъв злонамерен умисъл“.

„От специална загриженост за неговата безопасност, йерусалимската полиция попречи на латинския патриарх кардинал Пицабала да отслужи литургия тази сутрин в църквата на Божи гроб“, гласи съобщението и допълва, че израелските служители по сигурността разработват план, позволяващ на църковните лидери да извършват литургии на обекта.

Депутатът от „Демократите“ Гилад Карив, председател на комисията по имиграция, абсорбция и въпроси на диаспората в Кнесета, заяви, че миналата година комисията е посочила „непрофесионалното поведение на полицията“ във връзка с църквите в Йерусалим. Министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир и десният активист Бенци Гопщайн споделят отговорността за инцидента, каза той.

„Когато някой, който е призовавал за изгаряне на църкви в държавата Израел [Гопщайн], редовно седи в кабинета на министъра, отговорен за полицията, има ли изненада, че полицията не успява да управлява чувствителните и важни отношения с църквите в Йерусалим – като по този начин проваля цялата държава Израел в още един ненужен и сериозен дипломатически инцидент?“, написа Карив в X.

„Няма такова унищожаване на ценности, каквото прави това правителство с нашия международен авторитет. Никой не излиза да каже: Това не е еврейска обявяване на война на християнския свят“, заяви опозиционният лидер Яир Лапид, който добави, че правителството не е реагирало своевременно на това, което нарече позор.

„Осъждам решението на израелската полиция, което се включва към обезпокоителна поредица от нарушения на статуквото на светите места в Йерусалим“, заяви френският президент Еманюел Макрон, който призова за гарантиране на свободата на вероизповеданието в града.

Значението на Цветница

Цветница бележи началото на Страстната седмица и възпоменава влизането на Исус в Йерусалим седмица преди смъртта му, когато тълпите са полагали палмови клонки по пътя му. Всяка година хиляди израелски християни и поклонници традиционно се събират в града, за да пресъздадат маршрута, описан в Новия завет.

Шествието започва от Витфагия на Елеонския хълм и се спуска в Стария град през Лъвската порта.

След Цветница Страстната седмица продължава с поредица от религиозни церемонии, които кулминират във Великден. Това е най-важният период в християнския календар, а традиционните чествания в Йерусалим са сред най-очакваните религиозни събития на годината.

Сегашните ограничения са „рана, която се добавя към много други, нанесени от конфликта“, каза Пицабала.

„France Libre“: Еманюел Макрон даде име на следващия френски самолетоносач

🇫🇷 Френският президент Еманюел Макрон разкри официалното име на следващото поколение френски ядрен самолетоносач (CVN) по време на церемония в обект на Naval Group край Нант. Корабът, който до момента се обозначаваше с названието Porte-Avions de Nouvelle Génération (PANG), занапред ще носи името „France Libre“ (Свободна Франция).

След падането на Франция през юни 1940 г. „Свободна Франция“ се превръща в правителство в изгнание и движение на съпротивата, което отказва да приеме примирието с Нацистка Германия. Водено от бригаден генерал Шарл дьо Гол, то се трансформира от малка група „бунтовници“ в Лондон в легитимното временно правителство, довело Франция до освобождение.

Френският президент Еманюел Макрон обясни избора си на име по време на своето обръщение:

„Пожелах да поставя бъдещия самолетоносач в родовата линия на генерал дьо Гол. Неговият живот, неговата съдба и изборите, направени още след срива през юни 1940 г. – те говорят за една конкретна идея за Франция. За него и за нас. Френският дух. Това е дух на съпротива. Това е воля, която нищо не може да спре.

Воля за съпротива, за да останем свободни. Несломима, непобедима воля на национална територия и другаде пред лицето на окупацията. Воля, която подобно на нашия самолетоносач може да излезе в открито море, ако е необходимо, до постигане на победа. Волята да останем свободни – да, това е тя. Големият проект, който е наш. Този, който ни свързва.

Проектът на нашите въоръжени сили, но също и на нашите изследвания, на нашите национални индустрии. Тази воля да останем свободни е волята за независимост на всяка цена; за пълна, неограничена свобода на действие; за проектиране на нашите сили навсякъде, където защитата на интересите на Франция го изисква, във всяка точка на света.

Ето защо нашият нов самолетоносач ще носи името „France Libre“. В това име живее паметта на жени и мъже, изправили се срещу варварството. Обединени, за да спасят отечеството. Решени да защитят една определена идея за нашата нация. За „Другарите на Освобождението“ това име запечатва обет за бъдещето: За да останем свободни, трябва да вдъхваме страх. За да вдъхваме страх, трябва да бъдем мощни. А за да сме мощни, трябва да сме готови за усилия. В тези усилия нека бъдем несломими. Единни. И безмилостни. Мощ. Независимост. Съпротива. Да. Именно чрез служба на отечеството ще постигнем победата.“

Събитието по именуването беше предшествано от решението на Макрон от декември да даде зелена светлина за етапа на реализация на новия самолетоносач, което официално сложи край на над пет години проектиране, извършено съвместно от MO Porte-Avions, индустриалното съвместно предприятие на Naval Group и Chantiers de l’Atlantique, заедно с TechnicAtome, която отговаря за ядрените реактори на кораба.

С дължина 310 метра и ширина около 90 метра, 80 000-тонният France Libre ще засенчи своя предшественик, 42 000-тонния Charles de Gaulle, който служи като единствена авионосна платформа на френския флот (Marine Nationale) от 2001 г. насам. Той ще бъде задвижван от двойка реактори с вода под налягане TechnicAtome K-22, които ще осигуряват на плавателния съд на практика неограничен обсег и автономност до 27 възела скорост с три валови линии. Екипажът, включително въздушното крило, ще наброява около 2000 моряци.

Определящо свойство на новия флагман е приемът на американска електромагнитна система за изстрелване на самолети (EMALS) и напреднало спирачно устройство (AAG), доставени от General Atomics съгласно договор за чуждестранни военни продажби. Три катапултни писти EMALS и три спирачни въжета AAG ще се инсталират на ъгловата полетна палуба с площ 17 200 кв. м, което ще позволи паралелни операции по излитане и кацане – способност, която липсва при Charles de Gaulle. Очаква се описаната конфигурация да увеличи интензивността на полетите по време на бойни операции съществено (около 60 полета дневно).

France Libre е проектиран да приема авиокрило от около 30 бойни самолета, първоначално фокусирани върху Dassault Rafale M в неговата конфигурация F5, допълнено от три радарни самолета E-2D Advanced Hawkeye на Northrop Grumman и до шест хеликоптера NH90 Caïman на NHIndustries. В по-далечно бъдеще е предвидено въздушната група да интегрира бойни дронове, а към средата на 40-те години – изтребителите от следващо поколение (NGF), създадени в рамките на френско-германско-испанската програма Future Combat Air System (FCAS). Това е планът към днешна дата, въпреки засилващото се напрежение между Dassault и Airbus, което би могло да доведе до разделяне на пътищата на Франция и Германия.

Под палубата корабът включва пълна електрификация на бордовите системи, хангар, който се обслужва от два 40-тонни елеватора от десния борд, и складове за боеприпаси, проектирани за операции с продължителност 7 и повече дни при висока интензивност – значително подобрение спрямо текущата френска логистика.

Строителството на France Libre ще започне със сглобяване на корпуса в Chantiers de l’Atlantique през 2032 г. и трансфер към морската база в Тулон за окончателно оборудване и зареждане с ядрено гориво към средата на 2035 г. Морските изпитания са планирани за 2036 г. и ще бъдат последвани от въвеждане в експлоатация във френския флот, предвидено за 2038 г. Тогава се очаква Charles de Gaulle да започне изтеглянето си от активна служба. Прогнозира се France Libre да остане в експлоатация около 45 години.

Програмата мобилизира около 800 доставчици и до 14 000 работни места в местната отбранителна индустрия, 80% от които са в рамките на малки и средни предприятия. Това подчертава огромното значение на проекта и то не само като водещ стълб на националната стратегия за отбрана, но и като своеобразен двигател за заетост в производството на високи технологии. Над 90% от поръчките по програмата са възложени на доставчици от Франция. Цената на France Libre възлиза на около 10 милиарда евро, по думите на френския държавен глава.

Украйна ще тества новото поколение ПВО системи SAMP/T NG срещу балистични ракети

🇺🇦🤝🇫🇷 Украйна планира да тества противоракетна отбрана от следващо поколение SAMP/T NG срещу заплахи от балистични ракети веднага след доставката ѝ по-късно тази година, заяви президентът Володимир Зеленски на 15 март.

Кореспондент на UNITED24 Media цитира Зеленски, според когото Франция ще прехвърли новата версия на френско-италианската система SAMP/T NG на Украйна, където тя ще бъде изпитана в реални бойни условия срещу балистични цели. Той описа системата като единствената европейска алтернатива на американската платформа Patriot.

„SAMP/T е единствената алтернатива в Европа днес. Тази година ще разберем дали новите системи SAMP/T могат да свалят балистични ракети. Ще получим системата и ще я тестваме срещу балистични заплахи. Ако тя проработи, ще се превърне в добра дългосрочна подкрепа“, каза Зеленски.

Зеленски добави, че Киев е преговарял с френския президент Еманюел Макрон за осигуряване на приоритет при достъпа до системата, ако тестовете потвърдят нейната способност да прехваща балистични ракети.

„Ако успеем с французите и успеем да сваляме балистични ракети, това ще е първата подобна алтернатива“, заяви Зеленски. „Договорихме се Украйна да бъде първа на опашката. Защото щом започнат да свалят балистични ракети, веднага ще се извие опашка от желаещи.“

В момента системата SAMP/T NG навлиза във финалния етап на разработка и е проектирана значително да разшири възможностите на оригиналната платформа SAMP/T. Центърът за въздушна война на Въздушно-космическите сили на Франция (CEAM-AWC) прие на въоръжение първата система SAMP/T NG в края на февруари.

Ключова модернизация в системата е интеграцията на нови радари с активна фазирана антенна решетка (AESA). Френските версии ще използват радара Ground Fire, разработен от Thales, а италианските системи ще са оборудвани с радара Kronos Grand Mobile HP на Leonardo.

Радарът Ground Fire осигурява пълно 360-градусово покритие и може да открива въздушни заплахи на разстояния до 400 км. Той работи в S-диапазона и може едновременно да проследява голям брой цели, сред които дронове и балистични ракети.

Италианският радар Kronos Grand Mobile HP, базиран на корабната радарна технология EMPAR на Leonardo, използва приемо-предавателни модули от галиев нитрид (GaN) за подобряване на качеството на сигнала и обхвата на откриване.

Радарът се върти до 60 пъти в минута, което позволява актуализация на данни за движението на целта всяка секунда. Обхватът му на откриване достига до 250 км в боен режим и 300 км в режим на търсене.

Системата ще използва и модернизираната ракета-прехващач Aster 30 Block 1 NT, проектирана да прехваща балистични ракети с обсег до 1500 км, в допълнение към самолети и други въздушни заплахи.

По-рано италианската компания Leonardo обяви, че планира да тества компоненти от своята интегрирана система за въздушна и ракетна отбрана от следващо поколение Michelangelo в Украйна до края на годината, преди изпитанията на НАТО, насрочени за 2027 г.

Полша слага край на пасивността си в европейската ядрена стратегия

🇵🇱🤝🇫🇷 Полша предприема стъпки за прекратяване на ролята си на пасивен наблюдател в европейската ядрена стратегия, сигнализирайки за исторически завой към по-тесен отбранителен съюз с Франция и други континентални партньори.

Според репортажи на WNP от 4 март, полският премиер Доналд Туск е потвърдил преди правителствено заседание, че страната се стреми към значително по-активна роля в архитектура за сигурност на Европа. Този ход идва в момент, когато френският президент Еманюел Макрон предлага разширяване на френския „ядрен чадър“, за да обхване няколко европейски държави.

Предложената инициатива, ръководена от Париж, има за цел да интегрира редица европейски страни в координирана система за стратегическо възпиране. Освен Полша, потенциалните участници включват Германия, Обединеното кралство, Нидерландия, Белгия, Дания, Швеция и Гърция.

Според WNP рамката за сътрудничество включва:

• Съвместни военни учения: провеждане на общи маневри за синхронизиране на силите с ядрени способности;
• Демонстрация на способности: визуални и стратегически демонстрации на бойна готовност за възпиране на потенциални противници;
• Предно базиране: потенциално разполагане на френски стратегически авиационни части на територията на държавите партньори.

Френски официални лица твърдят, че разгръщането на тези активи в различни европейски държави ще усложни стратегическите сметки на потенциалните противници, като по този начин ще повиши колективната сигурност на континента.

Въпреки колегиалния характер на предложението, фундаменталната командна структура е централизирана. Президентът Еманюел Макрон подчерта, че окончателната власт над френския ядрен арсенал не подлежи на преговори.

„Решението за евентуалното използване на френско ядрено оръжие ще остане мой изключителен прерогатив“, заяви Макрон.

Съгласно това споразумение, страните партньори могат да участват в инфраструктурата за възпиране и да се възползват от стратегическия „чадър“, но няма да разполагат със споделен механизъм за разрешаване на използването на ядрения арсенал.

За Полша този съюз е стъпка към по-голяма самостоятелност. Премиерът Туск посочи, че макар да планира действия, съгласувани със съюзниците, тя е фокусирана и върху укрепване на собствените си способности. Според WNP Туск е заявил, че „в бъдеще Варшава иска да бъде готова за максимално автономни действия по въпросите на стратегическото възпиране“.

По-рано се появиха съобщения, че Франция е разположила в Полша изтребители Rafale, способни да носят ядрено оръжие – ход, който експерти описаха като символичен сигнал за европейското ядрено възпиране. Самолетите, според сведенията от ескадрила 2/4 „Лафайет“ на Въздушно-космическите сили на Франция, вероятно са били назначени за конвенционални мисии за превъзходство във въздуха, макар присъствието им да показва ролята на Франция като ядрена сила в Европа.

📸 На снимката: Френският президент Еманюел Макрон се ръкува с полския президент Карол Навроцки преди среща в Елисейския дворец в Париж, 16 септември 2025 г. (Getty Images)

Макрон очерта мащабна стратегия за сигурност и военна мобилизация в Близкия изток.

🇫🇷 Френският президент Еманюел Макрон направи извънредно обръщение към нацията, в което очерта мащабна стратегия за сигурност и военна мобилизация в отговор на ескалиращия конфликт в Близкия изток.

Френската държава възприема ударите на САЩ и Израел срещу Иран като начало на нова и опасна фаза в региона, която застрашава глобалния мир. Макрон посочи Техеран като основен виновник за ситуацията, изтъквайки ядрената програма на страната и нейната подкрепа за прокси групировки като Хизбула, Хамас и хутите. Въпреки това Париж изрази несъгласие с начина на провеждане на операциите, определяйки ги като действия извън международното право.

В оперативен план Елисейският дворец стартира мащабната операция „Еол“ за репатриране на близо 400 000 френски граждани, намиращи се в региона. Първите евакуационни полети вече са насочени към Париж, като приоритет се дава на най-уязвимите групи. Паралелно с това френските сили засилват военното присъствие в Източното Средиземноморие, за да гарантират териториалната цялост на съюзници като Кипър и Гърция. Към зоната на напрежение е изпратен самолетоносачът „Шарл де Гол“, придружен от фрегати и активи за ПВО.

Френски части вече са участвали в прехващане на дронове през първите часове на конфликта, позовавайки се на правото на законна самоотбрана.

В същото време Макрон отправя предупреждение към Израел да не предприема сухопътна операция в Ливан. Според френския президент този ход би представлявал сериозна стратегическа грешка и тежка ескалация на напрежението.

Франция, която поддържа исторически връзки с Ливан и има споразумения за отбрана с държави от Залива като Катар и ОАЕ, се позиционира като отбранителна сила, която има за цел да възстанови стабилността.

Особено внимание беше обърнато на икономическата сигурност, тъй като де факто затварянето на Ормузкия проток застрашава 20% от световния енергиен поток. В тази връзка Макрон инициира създаването на нова международна коалиция за защита на критичните морски пътища на Червено море и Суецкия канал.

На вътрешния фронт френските власти са задействали максимални мерки за сигурност по план „Сентинел“, за да бъде предотвратено пренасянето на напрежението върху територията на страната.

Франци изпраща системи за отбрана от ракети и дронове в Кипър.

🇫🇷🤝🇨🇾 Франция ще изпрати противоракетни системи и системи за борба с дронове в Кипър на фона на ескалиращото напрежение в Близкия изток вследствие на войната между САЩ, Израел и Иран. Това съобщиха за POLITICO във вторник двама висши служители на правителството на островната държава.

Френският президент Еманюел Макрон, който изпраща и фрегата в Кипър, е предал своето намерение на кипърския президент Никос Христодулидис по-рано във вторник. От френското министерство на въоръжените сили отказаха коментар.

Христодулидис е поискал и от Германия да разположи фрегата по време на телефонен разговор в понеделник с германския канцлер Фридрих Мерц. Канцлерът е отговорил положително, като според длъжностните лица се очаква официално решение от Берлин в най-кратки срокове. Христодулидис е обсъждал подобни варианти и с италианския премиер Джорджа Мелони.

Гърция вече разпореди изпращането на военни сили в Кипър след навлизането на дронове на територията на острова в понеделник. Последните събития за първи път въвлякоха страна членка на ЕС в кампанията на САЩ и Израел срещу Иран, която предизвика масирани регионални ответни удари от страна на Техеран.

Четири гръцки изтребителя F-16 вече са разположени в Пафос – крайбрежен град в югозападен Кипър, докато две фрегати, едната от които оборудвана със система за заглушаване на дронове „Кентавър“, са дислоцирани край острова.

Камикадзе дрон от типа „Шахед“ удари базата на Кралските военновъздушни сили в Акротири рано сутринта в понеделник, докато други дронове, насочени срещу базата, бяха прехванати по-късно през деня. Акротири и близките села остават евакуирани.

Френски изтребители „Рафал“ са прелетели над ОАЕ този уикенд като част от „операции по сигурността на въздушното пространство“, заяви във вторник френският министър на външните работи Жан-Ноел Баро, след като военноморска база в Абу Даби беше поразена от иранска атака с дронове през почивните дни.

Макрон: Следващият половин век ще бъде епоха на ядрени оръжия.

🇫🇷 Френският президент Еманюел Макрон представи в понеделник актуализираната ядрена доктрина на Франция в ключова реч, произнесена от подморница в Бретан. Макрон обяви, че страната ще увеличи размера на своя ядрен арсенал и ще „втвърди“ модела си на възпиране в отговор на нарастващия риск от глобални конфликти, пресичащи ядрения праг. Като част от тази нова стратегия, Франция ще позволи временното разгръщане на свои самолети с ядрено оръжие на територията на съюзнически държави.

Очаква се новата стратегия да дефинира мястото на френския ядрен арсенал в архитектурата на европейската сигурност. Това се случва в отговор на въпросите, породени от руската инвазия в Украйна и напрежението с американския президент Доналд Тръмп относно НАТО и Украйна. Макрон разкри, че новата позиция планира временно разполагане на елементи от стратегическите въздушни сили в съюзнически страни, като вече са започнали разговори с Великобритания, Германия, Полша, Нидерландия, Белгия, Гърция, Швеция и Дания.

Европейските лидери чувстват нарастваща неяснота относно ангажимента на САЩ да защитават Европа под своя „ядрен чадър“. В този контекст Макрон обяви „мащабна“ промяна, която предвижда повече сътрудничество със заинтересовани съюзници, които ще могат да участват в ядрени учения. Въпреки това той беше категоричен, че вземането на решения за употреба на ядрено оръжие остава единствено в ръцете на френския президент и няма да бъде споделяно с нито една друга държава.

Франция е единствената ядрена сила в Европейския съюз. Отдавна планираната реч се проведе въпреки тревогата около ескалиращия конфликт в Близкия изток след съвместната въздушна кампания на Израел и САЩ, насочена към обезглавяване на иранския режим.

Четвъртата ядрена сила в света

„Трябва да преформулираме ядреното възпиране“, заяви Макрон пред Мюнхенския съвет за сигурност този месец и добави, че Франция вече е провела „стратегически диалог“ с германския канцлер Фридрих Мерц и други лидери на европейски държави за засилване на сътрудничеството.

„Европа трябва да се научи да бъде геополитическа сила“, каза той в Мюнхен.

През юли Франция и Великобритания приеха съвместна декларация, която позволява на ядрените им сили да се „координират“, но в същото време да остават независими. Обединеното кралство, което вече не е член на ЕС, но остава съюзник в НАТО, е единствената друга европейска държава с ядрен арсенал.

Доктрината за възпиране на Франция се основава на отбранителна стратегия, предназначена да защитава водещи интереси на страната. Въпреки че е член на НАТО, тя поддържа пълна независимост над своите ядрени сили, като същевременно допринася за общата позиция на алианса за възпиране.

Според френската конституция президентът е главнокомандващ на въоръжените сили и единственият, който може да вземе решение за потенциалното използване на ядрено оръжие.

Френският самолетоносач „Шарл дьо Гол“ е единственият надводен боен кораб в Европа, способен да пренася ядрено оръжие, разгръщано от френските изтребители Rafale чрез катапултни излитания.

Франция разполага с четири ядрени подводници: „Победителят“ (Le Triomphant), „Безстрашният“ (Le Téméraire), „Бдителният“ (Le Vigilant) и „Ужасният“ (Le Terrible). Те са базирани в Ил Лонг на крайбрежието на Атлантическия океан – един от най-секретните военни обекти в страната. От 1972 г. насам най-малко една ядрена подводница е постоянно на патрул, гарантирайки непрекъснатия капацитет на Франция за нанасяне на ядрен удар.

Франция притежава около 290 ядрени бойни глави, по последни данни от Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) и Федерацията на американските учени (FAS). Повече от 80% от бойните глави на Франция са с морско базиране според „Бюлетин на атомните учени“.

Това прави Франция четвъртата по големина ядрена сила в света след Русия на първо място (4300 бойни глави), следвана от САЩ (3700) и Китай (600). Смята се, че Обединеното кралство разполага с около 225, според SIPRI и FAS.

САЩ подготвят план, включващ евентуална военна намеса в Нигерия

🇫🇷🤝🇳🇬 Франция обяви своята подновена подкрепа за Нигерия в отговор на борбата ѝ с проблемите в сферата на сигурността, присъединявайки се към глобалните партньори на африканската страна, сред които САЩ и Русия.

Намерението беше оповестено публично след телефонен разговор, проведен на 7 декември, между френския президент Еманюел Макрон и нигерийския му колега Бола Тинубу, в който Франция се ангажира да „укрепи партньорството с властите“ и да предостави помощ на местното население, засегнато от тероризъм и въоръжено насилие.

„Говорих с президента на Нигерия Тинубу и изразих солидарността на Франция пред трудностите със сигурността на страната, особено терористичната заплаха в северната част“, написа Макрон.

„По негова молба ще засилим партньорството с властите в Нигерия и ще подкрепим населението, засегнато от насилието. Призоваваме всички партньори да увеличат ангажимента си – никой няма право да остане просто наблюдател“, призова той.

Това развитие идва на фона на засиленото напрежение между Нигерия и Съединените щати, което в крайна сметка накара президента Тръмп да обяви Нигерия за „държава с особено безпокойство“ заради твърдения за мащабни преследвания на християни, населяващи територията на страната.

Тинубу отправи многобройни призиви за международна подкрепа, в които подчерта спешната нужда от координирани усилия за защита на цивилните и връщане на стабилността.

Очаква се подкрепата на Франция да бъде фокусирана над обучение, споделяне на разузнавателни данни и целенасочена хуманитарна помощ, което отразява преминаването от военни разполагания от широки мащабни към съвместен, консултативен подход.

Експерти посочват, че това отразява еволюция в стратегията на Франция в Африка, която поставя приоритет върху изграждането на капацитет на местните сили, вместо на дългосрочно присъствие на чужди войски.

САЩ и Русия обещаха помощ в сферата на разузнаването, логистиката и обучението в сектора на сигурността – Вашингтон предлага засилено споделяне на разузнавателна информация, ускорена подкрепа с отбранително оборудване и техническа помощ, докато Москва се ангажира да споделя стратегии за борба с тероризма, да доставя военно оборудване и да разшири обучението на личния състав в Нигерия.

Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова разкри, че е готова да помогне на Нигерия в борбата ѝ с тероризма, след като отбеляза, че досегашните усилия на страната в борбата с тероризма са били сериозни.

„Русия е готова да продължи да оказва нужната помощ на своите нигерийски партньори“, каза тя и допълни, че въоръжените сили и силовите структури на Нигерия са „натрупали значителен опит в ефективното противодействие на терористичните заплахи“.

Участието на редица международни партньори подчертава стратегическото значение на Нигерия в Западна Африка и Сахел, където повсеместната несигурност се разпространява през границите и дестабилизира съседните страни.

Гражданскотото общество и групите за защита на правата на човека приветстваха тези заявки за международна подкрепа, но подчертават, че помощта трябва да върви ръка за ръка с реформи във властта, зачитане на правата на човека и инициативи за сигурност, базирани на общностите, които да постигнат устойчиви резултати.

Зеленски и Макрон проведоха продължителен разговор в Елисейския дворец.

🇺🇦🤝🇫🇷 Украинският президент Володимир Зеленски проведе продължителен личен разговор с френския си колега Еманюел Макрон по време на официална визита в Елисейския дворец в понеделник, 1 ноември.

Двамата се фокусираха върху ускоряване на дипломатическите усилия за прекратяване на руската война срещу Украйна и за изграждането на солидни международни гаранции за сигурност. Зеленски разказа за скорошната си среща с американски представители във Вашингтон и заяви, че моментът е решаващ за ангажираността на световните лидери.

„Мирът трябва да бъде наистина надежден. Войната трябва да приключи колкото се може по-скоро. Много неща зависят от активната роля на всеки лидер днес“, изтъкна Зеленски, като добави, че по-късно през деня са планирани разговори и с други държавни глави.

На съвместната пресконференция Макрон осъди остро последните руски ракетни удари по Украйна, включително вчерашната смъртоносната атака срещу град Днипро, и още веднъж потвърди пълната солидарност на Франция.

„Искам да започна с изразяване на цялата ни подкрепа към президента Зеленски и украинския народ след тези нови нападения“, каза Макрон.

Зеленски посочи, че териториалният въпрос е бил сред най-трудните теми по време на 6,5-часовите разговори.

„Териториалният въпрос е най-тежкият. Финансовите и възстановителните аспекти се одобряват трудно без нашите европейски партньори. По гаранциите за сигурност ни трябват ясни позиции и от САЩ, и от Европа. Трябва да вървим внимателно, но сега американският план изглежда по-добър“, обясни той.

Макрон потвърди, че Коалицията на желаещите е завършила работата по проект на рамка за сигурност.

„В следващите дни американски представители и коалицията ще проведат разговори, за да изяснят ролята на САЩ в тези гаранции въз основа на договореното миналата седмица“, разкри френският президент.